През последните седмици световната медицинска общност не спира да повтаря, че най-ефикасното средство за борба с COVID-19 е спазването на правилата за социално дистанциране. Въпреки това, много хора отказват да се съобразяват с тези ограничения. Психолози обясняват, че това безразсъдно поведение е напълно обяснимо. Според тях, когато изпаднат в стресови ситуации, хората често се бунтуват и отказват да приемат действителността.
„Някои хора се опитват да запазят чувството си на контрол, пренебрегвайки препоръките да не излизат от своите домове. Други просто са конфликтни личности и постоянно нарушават установените правила. А трети не искат да приемат истината и живеят в отрицание. Най-често това са хора, които живеят в район с малък брой случаи на C0VID-19, не са в рисковите групи или не познават хора, заразени с вируса.“ Това обяснява проф. Джъд Брюър, невролог и психиатър от университета „Браун“. Той отбелязва, че когато човек е тревожен, това му пречи да разсъждава трезво и да взема адекватни решения. „Когато безпокойствието вземе превес, започваме да се паникьосваме, а това пък ни кара да правим глупави неща“, добавя проф. Брюър.
Експертите обръщат внимание и на още един важен факт – хората изпитват колективна непоносимост към неизвестното. Всеки човек реагира по различен начин в ситуации, в които се сблъсква с нещо ново и непознато. Настоящата криза е идеален пример. Нестабилността и липсата на яснота за утрешния ден стресира много хора и това понякога ги кара да действат ирационално. Тук трябва да се отбележи, че ролята на управляващите е много важна. Техните послания трябва да бъдат балансирани и ясни, за да не предизвикват масова паника.
Какво можем да направим, ако самите ние изпитваме тревожност и ни е трудно да спазваме правилата? Професор Брюър акцентира върху две стъпки: първо, трябва да признаем сами на себе си, че изпитваме тревога; и второ – да осъзнаем какви са резултатите от нашето поведение. „Паниката може да бъде много опасна. Тя ни се отразява зле не само психически, но и физически и може да има дълготрайни последици“, обяснява още той.
Освен психологически, проблемът с неспазването на правилата има и още един аспект. Става въпрос за фалшивите и подвеждащи новини, циркулиращи в интернет. Не е никак трудно човек да попадне на информация с невярно съдържание. Благодарение на социалните мрежи, подобна фалшива новина може да бъде споделена хиляди пъти за много кратко време. По тази причина е изключително важно да се информираме единствено от проверени и достоверни източници и да не вярваме на всичко, което прочетем във Facebook или Twitter.
А какво можем да направим, ако някой наш близък не спазва правилата и не иска да повярва, че с поведението си застрашава и себе си, и здравето на околните? Опитайте се да поговорите с тях, да ги изслушате и спокойно да представите фактите за настоящата криза, съветва проф. Брюър. „Всеки трябва да осъзнае, че нашите действия често са провокирани от емоциите, а не от рационалното мислене“, добавя той. Ако някой не може да възприеме новата реалност, той трябва да си почине и да си даде време, за да „рестартира“ своя мозък. „Когато сме нервни или паникьосани, мозъкът ни често изключва. Така че първата и най-важна стъпка е да го включим отново, за да можем да възприемаме по адекватен начин информацията, която получаваме“, смята проф. Брюър.
В края на миналия месец учени от Станфордския университет извършиха изследване на поведението на хората по време на продължаващата пандемия. В него взеха участие над 20 000 души, като 40% от тях признали, че не спазват правилата за социално дистанциране. 28% от тях изтъкнали като причина за това своята работа, а 20% отбелязали, че просто не могат да не излизат навън и да не се срещат с приятели. „Един от участниците в изследването каза, че ще изпадне в тежка депресия, ако си стои вкъщи по цял ден“, заяви епидемиолога Елени Линос, която е един от авторите на проучването.
Учените установили и още една любопитна тенденция – най-често ограниченията нарушават хора на възраст 18 – 31 години. Те внимателно анализирали отговорите на участниците и открили, че младите хора най-често използват думите „аз“ и „мен“. Това говори за по-високо ниво на егоцентризъм в сравнение с останалите възрастови групи, коментират експертите. В същото време, младите хора показват по-високи нива на тревожност, а на обратния полюс са хората над 65-годишна възраст (които са най-рисковата група). „Това показва колко по-издръжливи всъщност са възрастните хора“, отбелязва Джеф Ханкок, друг от авторите на проучването. „Те не са толкова тревожни и егоцентрични, колкото младите хора. Това противоречи на нашето схващане, че старите хора са слаби и следователно се чувстват по-добре в условията на социално дистанциране“, добавя Ханкок.
