СВОБОДНО ВРЕМЕ

Изглежда шведският експеримент се отплаща

Докато целият свят затваряше границите си и спря работата по-голямата част от бизнеса, Швеция реши да подходи към борбата с коронавируса по различен начин: градовете, училищата и ресторантите останаха отворени.

Критиците го обявиха за връх на глупостта: подобно решение ще позволи на вируса да се разпространи много по-бързо, отколкото на други места, и ще причини смъртта на десетки хиляди. Болниците ще станат като бойно поле.

Тъй като Швеция беше две седмици зад Обединеното кралство по отношение на разпространението на епидемията, повечето британски експерти казаха, че ще си платим за нашия избор, когато кривата достигне своя пик. Върнете се след две седмици, казаха ми. Ще видим какво ще говорите тогава,

И ето, аз се върнах, пише шведският икономист Фредрик Ериксон в материал за британското консервативно списание The Spectator, съобщи Фокус.

С радост мога да заявя, че страховете не се оправдаха. Но Швеция продължава да бъде подложена на натиск за промяна на тактиката. Ние обаче не го правим. Ние сме внимателни, седим вкъщи много повече от обикновено. Но училищата и магазините остават отворени.

За разлика от някои други страни на нашия континент, никой не проверява документи при нас, когато излизаме от града. Полицията не ни спира и не пита защо прекарваме толкова време на чист въздух, властите по-скоро дори го насърчават. Никой не проверява вашата кошница, за да се увери, че купувате само най-важното.

Държавният отдел за обществено здраве и главният епидемиолог Андерс Тегнел остават спокойни и все още не препоръчват да се затваря нищо. Учените и създателите на научни модели ги критикуват, но отделът предпочита да се съсредоточи върху собствените си изчисления за това как вирусът може да се разпространи и какъв вид натоварване очаква болниците.

Правителството продължава да се вслушва в съветите на ведомството и никой от опозицията не се застъпва за строга изолация. А проучванията на общественото мнение сочат, че шведите силно подкрепят либералния подход на страната към пандемията.

Така че защо Швеция не промени тактиката си за справяне с пандемията? „Злото, което съществува в света, почти винаги е резултат от невежеството“, пише Албер Камю в „Чумата“, книга, която зловещо описва страданията на човека, когато болестта нахлува в обществото.

И наскоро учени и наблюдатели се осмелиха да направят такова обяснение: може би Швеция отказва да бъде като всички останали, просто защото Тегнел и неговият екип са само сбирщина обикновени хора?

Група от 22 учени повдигна това обвинение миналата седмица в статия във вестник „Дагенс Нийтер“, като помоли правителството да обуздае уж невежите чиновници на департамента за обществено здравеопазване.

Миналата седмица британският Daily Telegraph повдигна същата тема, разширявайки предмета на разсъждения до по-голямата част от населението на страната: шведите бяха измамени от невежите власти и главния епидемиолог на страната, заслепени от внезапната си слава. Вярата ни в управлението е толкова голяма, а способността ни за несъгласие е толкова малка, че дори клеймим критиката към властите като „срамно предателство на националните усилия“.

Журналист от френската телевизия, с когото разговарях в неделя, призна малко смутено: „Имам усещането, че едва ли не искаме Швеция да се провали, защото тогава ще знаем, че нещо с вас, а не с нас, не е наред“.

Но има по-просто обяснение: Швеция се придържа към своята политика, защото като цяло е балансирана и ефективна. Засега действителното развитие на събитията като цяло е в съответствие с прогнозите на правителството. До понеделник са починали 1580 души, които са дали положителна проба за Covid-19.

Броят на ежедневните смъртни случаи от известно време остава доста стабилен, но сега той постепенно започва да намалява. В следващите няколко седмици и месеци ще умрат много повече хора, но броят им ще е далеч от песимистичните и алармистични прогнози, които предполагаха, че до лятото ще умрат от 80 до 90 хиляди души.

Има и окуражаващи признаци, че ръста на броя на съобщените случаи на инфекция бавно се забавя, както в Стокхолм (далеч най-засегнатият регион), така и в останалата част от страната. Според оценки на Министерството на общественото здраве около 100 хиляди души ще попаднат в болници с положителен тест за COVID-19. Сега има около 14 800, което означава, че нашата ситуация приблизително съответства на тези изчисления – а може би дори е по-добра.

Може би ситуацията в нашите болници и отделения за интензивно лечение играе по-важна роля. В крайна сметка основната цел на политиката за предотвратяване на разпространението на инфекцията е да се опита да се избегне пренатоварването на болниците с пациенти, на които не могат да се осигурят правилни грижи поради липса на персонал, оборудване и места в интензивно отделение.

Тези шведски експерти, които създадоха модели въз основа на подхода на Imperial College, предположиха, че в пика на търсенето на всичко това, ще има от 8000 до 9000 пациенти на интензивно лечение на ден. Но реалните числа ни казват нещо съвсем различно. Да, ситуацията е много напрегната, но за щастие растежът на броя на пациентите с интензивно лечение започна да се забавя забележимо и в момента броят им остава приблизително еднакъв.

Вече имаме приблизително 530 пациенти в отделения за интензивно лечение в цялата страна, а потенциалът на нашите болници е два пъти по-голям и възлиза на приблизително 1100 легла. В Стокхолм средно сега има 220 критично болни пациенти в интензивните отделения, което означава, че болниците изобщо не са пренатоварени – потенциалът им ще е достатъчен за допълнителни 70 души.

Стокхолм съобщава също, че градът разполага с няколкостотин незаети места в болници и хората могат да се чувстват свободни да потърсят помощ, ако се почувстват болни. Също така, в Стокхолм беше открито ново временно отделение, което да приема пациенти за стационарно и реанимационно лечение, а някои казваха, че пациентите трябва да започнат да идват там преди две седмици. Все още няма нито един.

Швеция не казва, че е спечелила „победа“ – това е още много далеч. Пандемията тепърва започва, никой не знае как точно ще се разпространи вирусът след премахването на ограниченията и до каква повишена смъртност в крайна сметка ще доведе, когато всичко свърши.

Швеция не знае размера на целия си „айсберг” – колко заразени с вируса хора са го изкарали с леки симптоми или никакви симптоми. Най-малко за няколко седмици няма да е ясно дали колективният имунитет се е развил поне до известна степен в някои региони на Швеция (особено Стокхолм).

Скорошни тестове на Каролингския институт показаха, че 11% от населението на Стокхолм има антитела срещу вируса. Професор Ян Алберт, който проведе тези тестове, казва, че всъщност тази цифра вероятно е по-висока и е възможно тя да е много по-висока. Досега тестваха само малко кръводарители, които могат да дарят кръв само ако са здрави и нямат симптоми.

Алберт смята, че настоящата ситуация не е далеч от грубата оценка, предложена от професор Том Бритън в проучване, публикувано този уикенд. Той предположи, че между 25% и 40% от населението на Стокхолм вече са прекарали вируса и че регионът ще има колективен имунитет до края на май.

Тези резултати са обнадеждаващи, въпреки че засега остават само наблюдателна оценка, а не валидирана реалност. Те няма да засегнат шведската политика в близко бъдеще. Всъщност цялата тази несигурност за развитието на пандемията отчасти беше причината Швеция да избере либерален подход. Трябва да планираме така, че строгите правила на социалната дистанция да могат да действат дълго време и това няма да проработи, ако са по-строги от необходимото.

Държави като Австрия и Дания сега започват да облекчават ограниченията и там вирусът все още се разпространява, макар и с по-бавни темпове от преди. След пълното премахване на ограниченията може да се наложи те да бъдат въведени отново, за да се поеме контрол върху новите огнища на вируса.

Никоя европейска държава все още не е измислила коя политика да приложи, за да вземе анализи и да проследи разпространението на болестта в големи мащаби. Не знаем кога ще бъде готова ваксината. В обозримо бъдеще рамката на защитата на всяка страна срещу вируса трябва да бъде строга социална дистанция.

Шведските власти обаче предложиха либерален подход, основан на индивидуалната отговорност, защото хората ще издържат по-дълго и защото тя дава ефект на „изглаждане на линията“.

Има и по-важни причини за това. Политиката на ограниченията нарушава основните граждански свободи: в Швеция тези свободи, с някои изключения, останаха недокоснати. Политиките за самоизолация оказват огромно влияние върху общественото здраве. И нанасят голяма вреда на икономиката.

Швеция не е изключение – нашата икономика падаше като камък през последния месец. В града, в който живея, в Упсала, сега на витрините на много магазини можете да видите съобщения за фалит, а от мои приятели и познати всеки ден чувам, че са загубили работата си или малките си компании. Националното производство също намаля, защото световната търговия спря.

Индустриални гиганти като ABB и Sandvik продължават да работят, но не могат да изпращат стоките си в други страни. Автомобилни производители като Volvo и Scania решиха да затворят заводите си в началото на март, защото вече не можеха да получават части от други държави.

Така всички вече бяха готови за мрачни икономически новини, когато миналата седмица правителството обяви нов бюджет. Независимо от това, той все пак направи мрачно впечатление. Според основния сценарий обемът на националното ни производство тази година ще намалее с 4%, поради което безработицата ще достигне 9%, а бюджетният дефицит ще възлиза на 3,8% от брутния вътрешен продукт.

Единствената утеха е, че можеше да бъде и по-лошо. Ние сме доста далеч от нивото на икономически спад, което прогнозират повечето напълно затворени страни. Всъщност икономическата ситуация в Швеция изглежда невероятно положителна в сравнение с плашещите доклади и сценарии на други места.

Например данните за паричния поток показват, че личното потребление в Дания и Финландия е спаднало съответно с 66% и 70%, докато в Швеция е намаляло с по-малко от 30%. Безработицата в Норвегия се покачи рязко и продължава да расте четири пъти по-бързо, отколкото в Швеция.

Бюджетният дефицит във Великобритания и САЩ вероятно ще бъде между 12% и 15%. Икономическият сценарий, представен миналата седмица от бюджетния комитет, прогнозира, че БВП на Обединеното кралство тази година може да спадне с близо 13%.

Така че да: при пандемия е необходимо да се балансира влиянието й върху икономиката, ако искаме режимът на ограничаване да продължи по-дълго от няколко седмици. Никоя държава не може да понесе подобни потискащи мерки, ако те имат такива катастрофални последици за нейната икономика.

Сега много държави могат да вземат пари назаем, за да платят на безработните и да помогнат на бизнесите на ръба на фалита. Но не можете да правите това безкрайно. Натрупаните сега дългове ще трябва да бъдат изплатени по-късно. Можем да се надяваме на енергично икономическо възстановяване, но има вероятност то да е бавно и да са необходими години, за да се възстанови националното производство.

И вече знаем какво означава това: безработицата ще остане висока, хората ще станат по-бедни, а разходите за обезщетения, социални услуги и основни обществени услуги като полицията ще намалеят. Швеция също не може да избегне това, но нашата икономика няма да бъде толкова съсипана, колкото икономиката на други страни.

Така че Швеция не бърза да се затвори. Екипът на Тегнел също не изпада в паника и не се бори за репутацията си. По-голямата част от хората вярват, че Швеция е избрала балансирана и ефективна политика и настоящите тенденции подкрепят това мнение. Всички са много разстроени от липсата на грижи за възрастните хора в старчески домове, тъй като повечето хора умират там.

Тъжно е също, че аварийният план се оказа толкова лош, а спешните доставки на лекарства са твърде малки. Някои ще бъдат подведени под отговорност. Ще летят глави. Но, мисля си, това няма да засегне Тегнел.