СВОБОДНО ВРЕМЕ

Вярно ли е, че близо 300 хил. българи са изкарали COVID-19 на крак?

„Няколкостотин хиляди българи вече са прекарали COVID-19.“ Това твърдение отдавна циркулира в определени професионални среди, като един от най-горещите му защитници е доц. Атанас Мангъров, началник на клиниката по детски инфекциозни болести и публичен критик на действията на щаба. По негово виждане новият коронавирус не е много по-различен и опасен от грип и колкото по-бързо го прекарат масово по-младите и здрави хора, толкова по-добре – ще има колективен имунитет.

Мнението му споделят и други лекари, а в последния месец натрупването на повече публични данни от тестовете им дава възможност да защитят твърденията си, използвайки числата. Днес пред bTV доц. Мангъров обяви, че „около 280 000 са имали контакт с COVID-19. Огромната част от тях не са го усетили и не са го разбрали“. Изводът му се базира на данните от тестове, направени в 33 лаборатории в цялата страна, които вчера бяха резюмирани и разпространени от д-р Георги Тодоров, лабораторен лекар и собственик на „Прима лаб“ в Русе.

Според тях от 61 000 души, тествани с PCR, 2300 са положителни, или 3.78% от всички. Също така 31 000 души са тествани с кръвни тестове за антитела и от тях 1200 души са имали такива, което е 3.88%. Това според Мангъров и колегата му д-р Тодоров означава, че приблизително 4% от седеммилионното население на страната е имало досег с вируса, или около 280 000 души. Доцентът също така съотнася броя на смъртните случаи не към броя на реално диагностицираните, а към този общ брой хипотетично прекарали вируса 280 хил. души и така получава смъртност около 0.04% – по-малка дори от тази при обикновения сезонен грип. По същия начин се извежда и съотношението на хоспитализациите, което се оказва едва 0.12%.

Подобно тълкуване на данните обаче е подвеждащо. Посочваните от доц. Мангъров 280 хиляди (всъщност 271 хиляди според резюмето на д-р Тодоров) преболедували не са факт, а екстраполация, а посочваната ниска смъртност и ниското ниво на хоспитализации са предположения, базирани на тази екстраполация. Тя самата обаче е спекулативна по ред причини:

1. Направените дотук тестове не са представителни и от тях не могат да се вадят изводи за здравния статус на цялото население на България.

  • През последните два месеца тестове с PCR по линия на здравните власти са правени предимно на хора със симптоми и на техни контактни лица, както и на хора от рискови групи, в огнища на заразата и т.н. Така е много по-логично да се приеме, че съотношението болни/здрави сред тестваните хора е неколкократно по-голямо, отколкото би било в цялото население.
  • Резултатите от тестването срещу заплащане в частните лаборатории също са далече от представителни. Първо, защото те не са достъпни за всички – цената е ограничаващ фактор, а друг е локацията – частните лаборатории са разположени в по-големите градове, които по принцип са по-благоприятна среда за развитие на епидемията. И второ, през тях според наблюденията на работещи в самите лаборатории минават също предимно хора, които имат или са имали скоро симптоми или смятат, че са били изложени на риск.
  • Реално по-правдива картина биха показали данните от масовите изследвания, които в момента правят големите работодатели в България сред служителите си. Тези данни обаче не са разграничени от общите и не са публично достъпни, за да могат да се анализират в цялост. Знае се например, че една от големите търговски вериги не е засякла нито един случай сред над 2800 тествани служители. 22 случая пък бяха засечени в завода за авточасти на Kostal в Пазарджик, който е най-големият у нас и в него работят над 2 хиляди души. Това показва доста ниски нива на заболеваемост – за каквото говорят и официалните данни.

2. Данните от лабораториите не са напълно ясни.

  • Официално от щаба отчитат направени малко над 70 хил. PCR теста. Принципно на всеки пациент със съмнения за коронавирус се правят по няколко теста, докато се докаже болестта и след това (при повечето) да се докаже оздравяването му. Досега от щаба никога не са посочвали броя на тестваните хора, а само броя на направените тестове, за което и често са критикувани. В резюмето на д-р Тодоров обаче се говори за 61 хил. души, тествани с PCR.
  • Отделно в резюмето на лабораторните данни има и 31 хил. души, тествани за антитела. Не става ясно обаче дали хората, изследвани с PCR, и тези с бързи тестове са различни или част от тях се припокриват, т.е. дали един и същ човек е бил тестван и с двата вида тестове. Ако има припокриване, това би намалило посочения процент на заразените.

3. Проблемите с недостоверните резултати от бързите тестове

  • Здравните специалисти в световен мащаб се обединиха около мнението, че серологичните тестове масово все още са до голяма степен неточни. Дори тези, които дават по-коректни резултати при изпробването им, не са минали проверката на времето – за да се докаже напълно коректността им, трябва да се направят проучвания с множество фокус групи и хиляди участници. До момента никой не е завършил подобно проучване, а тестовете се пускат на пазара заради спешността на ситуацията.
  • Проучванията с бързи тестове у нас – освен че трябва да се приемат с едно наум, също така не показаха еднозначна картина, както отбеляза тази сутрин и председателят на щаба ген. Мутафчийски. В Банско, където имаше наложена пълна карантина заради огнище в ски зоната, положителни за антитела са 112 от изследвани 2200 души, или малко над 5%. В същото време изследване през април сред над 1000 полицаи показа едва 7 положителни теста, подобни бяха резултатите и след тестване на над 1000 военни. Това накара представители на щаба да стигнат до извода, че българското население е масово „девствено“ по отношение на коронавируса. В Пловдив в момента се провежда масово тестване на случаен принцип, от което обаче все още няма резултати.
  • Големи надежди, че населението масово вече е имало досег с болестта – с десетки пъти повече, отколкото могат да засекат тестовете, всъщност имаха много държави. Надеждите за колективен имунитет обаче не се оправдаха дори в най-засегнатите страни – САЩ, Италия, Испания и др. Само преди 2 дни резултатите от Мадрид – най-масово и тежко засегната столица в света, показаха едва 5% население с антитела.

4. Измерването на смъртността по време на пандемия е изключително трудно и отваря широки опции за спекулации

Изчисленията на доц. Мангъров и компания сочат към смъртност у нас от 0.04%, което е много ниска стойност – под тази за грип, която в световен мащаб е около 0.1%. Така според него то доказва убеждението му, че новият коронавирус не е по-опасен от грипа.

  • Насред пандемия обаче истинската смъртност се мери трудно, още повече когато става дума за непозната болест, чиито проявления още не са добре проучени. Коронавирусът невинаги убива пряко – много често причинява фатални проблеми във важни органи – бъбреци, сърце и др. Смъртта на хиляди хора, особено възрастни, в редица държави остава недоказана дали е заради коронавирус или не, като не всички са тествани. На практика страните дори нямат еднаква методология за броене на жертвите.
  • Така изчисляването на смъртността е отворено за интерпретации. Наскоро например професор Джон Йоанисис от Станфорд пусна изследване, което твърди че смъртността от коронавируса е между 0.02% и 0.4%, т.е. в обхвата на тази от грип. За база той ползва 12 отделни изследвания на групи хора с тестове за антитела, като взима броят на тези с положителни резултати за основа. Методите му обаче са силно критикувани от други учени, които посочват както недостатъците на тези тестове, така и избирателността на изследванията – едно от тях например е сред проби от кръвни донори, които принципно са в много добро здраве. Но не е включено например испанското проучване за антитела, което води към извод за поне около 1.4% смъртност.

5. Огромното разминаване с официалните данни

За почти пет месеца борба с новия вирус вече е ясно, че мнозина карат болестта безсимптомно, което навежда на мисълта, че заболеваемостта наистина е по-висока, отколкото се доказва с тестове. Колко точно по-висока обаче и дали съотношението е еднакво навсякъде по света остава неясно. Единствените факти, както многократно са отбелязвали и от СЗО, са тези, които ни разкриват диагностиката и емпиричността. За България всъщност те показват една съвсем нормална средностатистическа картина:

  • Диагностицираните с коронавирус у нас са малко над 2300 души, или 335 души на 1 млн. население. По този показател страната ни заема 91-о място от общо 215 страни.
  • 120 са жертвите на болестта, което е 17 смъртни случая на 1 млн. население. По този показател България е на 68-о място от 215 държави.
  • Смъртността (или по-скоро – съотношението между регистрирани случаи и починали заразени) е около 5.2%, която е съпоставима с тази в много други държави – средно за света официално тя e 6.5%.
  • Към момента в България има около 1500 активни случая, от които около 290 са хоспитализирани (19%), а 31 са в интензивни отделения (2%). Тези данни напълно съвпадат със средните стойности за света, които са около 20% хоспитализирани и 2% критични случаи.
  • Ако приемем за вярна една от средните стойности на смъртността (например тази от Мадрид – 1.4%) и пресметнем броя на хората, срещнали се с вируса в България, през починалите до момента тук (120 души), това означава, че заразени са били 8571 души. Иначе казано, установени са 27% от всички инфектирани, което отново е в средните стойности на това, което се предполага, че се случва по света.
  • Друга формула имат в пък в българския кризисен щаб, според който с тестове успяваме да намерим 1 на 6 заболели. Ако това е така, засегнатите от болестта у нас са малко над 13 800 души – значително повече от официалната бройка, но много далече от посочваните от д-р Тодоров и доц. Мангъров 270-280 хиляди. При тази заболеваемост смъртността би спаднала под 1% – ниска, но не и несрещана дотук стойност (тя е подобна например в по-слабо засегнатите германски провинции).

Официалните данни всъщност не показват някакво чудодейно протичане на болестта в България – със стотици хиляди заразени, но само шепа тежко болни и починали. Напротив – ниският брой на жертвите на вируса всъщност говори, че заразата досега не е била широко разпространена у нас и именно това прави България застрашена от евентуална втора вълна.

Щеше да е хубаво доц. Мангъров да е прав. Уви, този път най-вероятно не е.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *