Аз съм на 46 години. Децата пораснаха и със съпруга ми си станахме непознати. Не че се караме, но живеем като съседи в един и същи апартамент. Работа, дом – и нищо повече. Приятелите ни се разпръснаха, всеки си има своите притеснения. Мъжът ми се прибира, пуска си телевизора и мълчи. Защо да ми обръща внимание – нали му готвя, сервирам, чистя. Така живеем вече няколко години. Нямам стимул да правя или променям нещо. Или може би не го виждам. Отскоро си мисля, че животът ми си отива, а аз просто съм се примирила. Преди, докато децата растяха, непрекъснато съществуваха някакви неприятности и притеснения.
Сега всичко отмина, притежавам много свободно време, но съпругът ми се изолирал в себе си и в собствените си дела и напълно забрави, че съществувам. Някои двойки имат общи интереси, увлечения, хобита. Преди не ми оставаше време заради ангажиментите ми, а сега се оказа, че ми липсват навици. Едва ли тепърва ще си намеря хоби или ще тичам сутрин за здраве. Интернет е завладяващ с женските си форуми. С интерес чета как живеят другите, какви проблеми имат. Докато четете за мъките на другите, собственият ви живот изглежда като празник. Особено ми е интересна чуждата любов. А когато изключа компютъра, оставам напълно сама.
Ето защо реших да се променя и да се превърна в различен човек, който умее да живее пълноценно. Като начало ще напусна съпруга си, защото ми писна ми да съм готвачка и чистачка, а като жена отдавна не го интересувам – не помня откога сме спали заедно. После ще отида на почивка и ще си сменя работата. Вече си записах час в салон за красота, за да променя имиджа си. Пиша тук, за да ме посъветвате мога да ли да се променя на моята възраст? Чудя се дали ще се получи или не? Не правя това от скука или безделие. Трябва да има смисъл в живота ми, а аз го нямам!