Казвам се Силвия, на 30 години и съм майка на красива дъщеря. Елегантна и образована съм, с добре платена работа и преди да се омъжа, не знаех, че на този свят може да има изроди като мъжа, който избрах за съпруг. Признавам си, че преди сватбата подозирах за избухливия му нрав, но не очаквах да бъде насилник. В началото като повечето съпрузи, така и Явор беше грижлив и внимателен. Лоша дума не ми е казал, уважаваше ме и се грижеше за мен. С времето обаче той започна да ограничава моята независимост. Принуди ме да напусна предишната си работа, за да работя в неговия офис. Взимаше цялата ми заплата и ми отпускаше пари само за храна.
Неусетно създаде атмосфера на враждебност и постепенно роднините и приятелите ми спряха да идват у дома. Никога не ми помагаше в домакинството, но за сметка на това трябваше да задоволявам всеки негов каприз. Ако не беше доволен от работата ми, Явор ме пребиваше зверски. Една вечер така ме блъсна, че паднах на земята. Ударът беше толкова жесток, че се разплакох от болка, ала вместо да ми помогне, той започна да ме рита с крака. Пищях от болка и безсилие, а в другата стая дъщеря ми ридаеше от страх. След този побой прекарах две седмици в болницата, без да мога да се изправя от леглото.
Бяха ми счупени ребрата. И въпреки нечовешкия тормоз, на който бях подложена, сглупих и не подадох оплакване срещу мъжа си. Лекарите ме питаха кой ме нарани така, а аз извръщах глава и мълчах упорито. Понякога ме биеше и без причина: просто така – за удоволствие. Веднъж се забавих на връщане от магазина и още щом се прибрах, със силен удар мъжът ми ме повали на земята. На другия ден се оправда, че ме набил от притеснение… Избягах от него, когато едва не загубих живота си в опит да предпазя дъщеря си Лора си от това чудовище.
Защото с времето той започна да посяга и на нея. Това преля чашата на търпението ми! Изминаха няколко години от развода ни. Преди месец научих, че бившият ми съпруг е пострадал в катастрофа и сега е инвалид. Съдбата се погрижи да получи това, което заслужава! Въпреки нещастието му, не изпитвам и грам съжаление към него. Съжалявам само, че години наред търпях да малтретира мен и детето ми.