НОВИНИ

Въпрос за 5 млн. евро изплува от дълбините на Варненското езеро

Строителите на канализационния тръбопровод, който след авария причини екокатастрофа във Варненското езеро, не са го закопали под дъното на езерото, защото не са разполагали с необходимата техника. Това показа проверка на „Дневник“.

Т. нар. земснаряд „Струма“, с който е била полагана тръбата, бе открит в края на май т.г.захвърлен на територията на варненското пристанище „Булпорт“. Собственикът му, благоевградската компания „Струма имоти“, очевидно не е имала нужда от него след приключване на работата по обществената поръчка, тъй като не е имала и експертизата за изпълнение на подобен род дейност. Заради неплатени наеми за съхранението му сега земснарядът е обявен за публична продан, а от „Струма имоти“ твърдят, че никога не са имали нищо общо с него.

В продължение на два месеца всички институции, ангажирани с проблема – министерствата на околната среда и водите, на транспорта и на регионалното развитие, както и Община Варна, която е собственик на тръбата, шикалкавеха по темата за това дали тя е била положена на езерното дъно, или е била вкопана на 3-4 м под него. Едва в началото на юни т.г. в интервю за БНР председателят на групата на ГЕРБ във Варненския общински съвет Бранимир Балачев бе принуден за признае, че тя все пак не е била заровена така, както е предвиждал проектът за полагането й на стойност 5 млн. евро, осигурени безвъзмездно по програма ИСПА на Европейския съюз.

Проверката на „Дневник“ обаче установи, че въпреки това 25 души – членове на специална междуведомствена комисия (някои са подписали повече от един път, но в различно качество), са сложили подписите си под протокол от 6 декември 2011 г. с който са удостоверили, че тръбата е положен под езерното дъно и е годна за въвеждане в експлоатация. Фактът, че това не е отговаряло на истината, стана публичен след авария, станала причина поне от лятото на м.г. досега във Варненското езеро и Варненския залив да се изливат дневно по над 8 хил. куб. м силно токсични фекални води.

Протоколът за въвеждане в експлоатация на тръбата беше получен от „Дневник“ по Закона за достъп до обществена информация. Сложилите подписите си под него са удостоверили, че канализационната тръба е била положена на 21 метра под морското равнище (което означава 4 м под дъното на Варненското езеро).

Сред тях са четирима главни експерти от община Варна и Министерството на околната среда и водите, началници на отдели в министерството, четирима представители на строителния контрол, експерти от РЗИ, Гражданска защита и местното ВиК дружество, пълномощници на Морска администрация и т.н., и т.н. Само малцина от всички членове на държавната приемателна комисия нямат пряко отношение към технологията за полагането на тръбата. Така колективната отговорност е използвана като прикритие за неизпълнените условия на обществената поръчка (пълния списък на подписалите протокола за въвеждане на тръбопровода в експлоатация можете да видите в края на текста).

Протоколът, в който е описана технологиа, по която тръбата не е можело да бъде положена под дъното на Варененското езеро. Въпреки това той е подписан от 25 души.

© Дневник

Протоколът, в който е описана технологиа, по която тръбата не е можело да бъде положена под дъното на Варененското езеро. Въпреки това той е подписан от 25 души.

Описанието на дейностите при полагането на тръбата, отразени в разрешението за ползването й, включва „изкоп по дъното на канала (плавателния канал море – езеро, бел. авт.), полагане на тръбите в изкопа и засипване“. Само няколко параграфа по-надолу в същия документ обаче е описана технология, която не включва нито „изкоп“, нито „полагане на тръба в него“, нито „засипване“ със земна маса.

„Вкопаването на тръбата с минимално покритие 3 м беше извършено със земснаряд „Струма“, пише в документа. Той се движи по темето на тръбата и с помощта на енергията на хидравлични струйници я вкопава в дъното на езерото“.

Експерти по строителни дейности под вода, с които „Дневник“ разговаря, категорично отхвърлиха възможността тръба с диаметър 500 мм да бъде вкопана на минимум 21 м под морското равнище, което означава поне 4 м под езерното дъно, с използването на т.нар. земснаряд. Според тях по този способ могат да бъдат полагани единствено подводни кабели с малък диаметър, при това на голяма дълбочина под водата, където няма риск от механични повреди.

Фактите, станали известни при разследването на причините, довели до екокатастрофата във Варненското езеро, потвърждават тези твърдения. А сонарна снимка, направено от дружество, извършило оглед на скъсаната тръба през януари т.г., доказва, че по цялата си дължина тя върви „по“, а не „под“ дъното на езерото, както е заложено по проекта за строителството й. Технологията, използвана в сонарите, засича сенките на предмети под водата. А нещо, което е заровено под дъното на езерото, няма как да хвърли сянка, обясниха експертите.

Сонарната снимка, която ясно очертава канализационната тръба през езерото (тъмната ивица), която очевидно не е вкопана в дъното му по цялата си дължина. На снимката се вижда и мястото на прекъсването й.
Сонарната снимка, която ясно очертава канализационната тръба през езерото (тъмната ивица), която очевидно не е вкопана в дъното му по цялата си дължина. На снимката се вижда и мястото на прекъсването й.

Най-често обявяваната версия, вкл. от шефа на групата на ГЕРБ в Общинския съвет във Варна, за причините, довели до скъсването на тръбата през лятото на миналата година, е, че тя е била ударена от витлото на преминаващ кораб. В друга версия се твърди, че скъсването е било причинено няколко години по-рано от аварийно спусната котва. До момента нито една от двете версии не е потвърдена официално.

Обществената поръчка за полагането на тръбата е възложена през 2007 г. след търг, организиран от Министерството на околната среда и водите, оглавявано по това време от Джевдет Чакъров (ДПС). За изпълнител на поръчката е избрано гръцкото дружество „Сфелинос“, чието представителство у нас е регистрирано само година по-рано с предмет на дейност, който покрива дословно заданието на поръчката. Неизвестно защо гръцката компания сключва договор с подизпълнител – благоевградското дружество „Струма имоти“. То е сред редовните изпълнители на обществени поръчки по инфраструктурни проекти в страната.

Именно „Струма имоти“ купува и т.нар. земснаряд „Струма“. Това става ясно от обявлението за публичната му продан, с който трябва да бъдат покрити неплатени наеми за съхранението му във варненското пристанище „Булпорт“ от 2011 г. досега. „Снарядът“ е разкомплектован и захвърлен в пристанището веднага след като полагането на тръбата през Варненското езеро е било отчетено като изпълнено. Сега Стоян Керин, който дели собствеността на „Струма имоти“ с майка си, отрича да има връзка както със съоръжението, така и с работата по прекарването на тръбата през езерото (семейството има разнообразни бизнеси в района на Благоевград през няколко фирми).

„Тази дълбачка изобщо не е моя, каза Керин в разговор за „Дневник. Може да се води на моята фирма, но не е моя, това е!“. На въпроса полагана ли е изобщо канализационната тръба под дъното на езерото, както е изисквало заданието на обществената поръчка, която е изпълнявал, Керин отговори така: „Търсете гърците!

Аз изобщо не съм работил по тръбата.

Занимавахме се само с трансформирането на пречиствателната станция в Аспарухово в помпена“.

Детайл от сонарната снимка, направена при обследването на аварията през януари т.г.
Детайл от сонарната снимка, направена при обследването на аварията през януари т.г.

Защо тогава на „Струма имоти“ и е трябвала „несамоходна смукачка – земснаряд“, както е описана в обявата за продажба, не става ясно. И защо е била изоставена на пристанище „Булпорт“ след това? На тези въпроси Стоян Керин отказа да отговори. Но подписът му все пак стои под разрешението за ползване на тръбата.

От името на гръцкото дружество „Сфелинос“ два пъти подпис е положил и баща му Валери Керин (починал през 2012 г.).

Тайните около канализационния тръбопровод през Варненското езеро обаче не свършват дотук. През 2012 г., няколко месеца, след приключването на проекта за изграждането му, Министерството на околната среда и водите обявява нова обществена поръчка, свързана с него. Тя е на стойност 10 хил. евро и е с предмет: „Консултантски услуги в периода на отстраняване на дефекти на обект: Трансформация на ПСОВ-Аспарухово в Помпена станция с механично пречистване и транспортиращ тръбопровод под дъното на Варненското езеро“. Поръчката е възложена на едноличното дружеството „БТ инженеринг“.

При полагането на тръбата (2009-2011 г.) обаче по друг договор на стойност 530 хил. лв. същата компания, но в консорциум с датската НИРАС A/S, е осъществявала строителния надзор, показва справка в регистъра на обществените поръчки. С други думи, „БТ инженеринг“ е била наета да консултира отстраняване на дефекти по тръбата, за която би трябвало да е наясно, че не е положена според изискванията на проекта, чието изпълнение е наблюдавала.

„Дневник“ изпрати до екоминистерството и „БТ инженеринг“ няколко въпроса, които трябваше да изяснят, по какъв начин е било удостоверено полагането на канализационната тръба под дъното на Варненското езеро, какво е наложило сключването на договора за „консултантски услуги в периода на отстраняване на дефекти на обекта“ само година след откриването му и какво съдържа доклада, изготвен от консултанта. В продължение на десет дни до приключването на работата по този текст отговори не бяха получени.

По“ или „Под“ дъното но Варненското езеро е била положена канализационната тръба, транспортираща силно токсичните отпадни води на варненския район „Аспарухово“, кв. „Галата“ и вилните им зони? Оказва се, че това е въпрос за 5 млн. евро.

Заради замърсяването на водата планктонът във Варненския залив цъфна преждевременно през май
Заради замърсяването на водата планктонът във Варненския залив цъфна преждевременно през май

Още в края на април т.г. собственикът на тръбата – община Варна, информира в отговор на въпроси на „Дневник“ , че „при направените огледи под вода и със сонар е било установено, че отделни участъци от въпросния тръбопровод са по дъното на Варненското езеро“. Оказа се точно обратното. Сонарната снимка (публикувана тук) показва, че под дъното на Варненското езеро са били открити само незначителни участъци от тръбата.

На същия въпрос, от Министерството на околната среда и водите, което е възложител на дейностите по изпълнението на проекта, отговориха, че „под дъното“ на езерото били положени само 2 км от общата дължина на тръбата (тя е дълга по-малко от 3 км – бел. авт.). Че и това не е вярно показва все същата сонарна снимка.

Сред доказателствата, че 5 млн. лв. европейско финансиране са потънали във Варненското езеро обаче е и технологията, по която в момента дружеството „Хидроремонт“ поправя щетите по скъсаната тръба по обществена поръчка за още 1.3 млн. лв.

Според официалната информация, публикувана на сайта на местната администрация, това става чрез „прокопаване на траншея (дълъг, тесен и дълбок ров за предпазване при строителство на пътища, канали и т.н.) по дъното на Варненското езеро“. Изкопаната земна маса, образувала сега остров в езерото, е документирана на снимки, поместени пак в сайта на общината.

От 20 август м.г., когато община Варна твърди, че е била уведомена за аварията с тръбопровода, от него са изтекли 2.5 млн. куб. м. силно токсични води. Въпреки това кметът на града не е намерил за нужно до уведоми съгражданите си, че водата в езерото и залива пред града е замърсена от два до пет пъти над допустимото. По собствените му думи „не знаел как да го направи“. През това време планктон, цъфнал преждевременно заради замърсяването, оцвети границите на разпространението му като „лакмус“. Така екокатастрофата стана видима дори от космоса. Носени от течението, фекалните води тръгнаха на юг към устието на р. Камчия и няколко от най-красивите плажове по Северното Черноморие.

Сателитна снимка, която показва как течението разнася силно замърсената вода от Варненското езеро през залива към плажовете на юг от Варна.
Сателитна снимка, която показва как течението разнася силно замърсената вода от Варненското езеро през залива към плажовете на юг от Варна.

За всичко това обаче мълчи не само кметът на Варна. Мълчат всички ангажирани с изграждането, стопанисването и поддържането на тръбата, мълчат и всички, които знаят истинските причини, поради които каналът през варненското езеро беше прекъснат. Остава и въпросът кого пази това мълчание.

Източник: Дневник.бг

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *