СВОБОДНО ВРЕМЕ

Помните ли Г-н „Минута е много“-Ето с какво се занимава днес-Снимки

След като загубва съпругата си, животът среща популярния тв водещ с Вихра и заедно отглеждат децата си

Петър Вучков е популярен тв водещ, известен като човекa “Минута е много”, защото години наред води популярното предаване за многознайковци от малкия екран, както и многобройни детски предавания.

Животът му не е толкова бляскав като усмивката му пред зрителите. Рано загубва съпругата си.

Остава с двамата си малки синове. Опитва какво ли не, дори отваря квартално магазинче и самият той продава там. Докато не среща Вихра. Тя също наскоро е останала вдовица. Двамата споделят загубата, тъгата си, но и се намират. До днес са заедно.

Тя е по-млада. Винаги е до него. Той не крие годините си (82), но се разхождат ръка за ръка. За радост на общо тримата си синове, които са възпитали и отгледали заедно. Те са им помагали във всичко – възпитание, образование. Сега децата са винаги до тях. А болежките идват с възрастта, не крие Петър Вучков. Трите момчета обаче подават ръка не само при нужда (важна – ще научите по-долу), но и за празник – например за едно вълшебно пътуване до Венеция плюс гондола, плюс внучки…, плюс общо щастие и радост с италианско вино и със семейството. Щастливи заедно на Канале гранде!

Петър, който има два брака (първият – краткотраен, е с Цветана Манева), и Вихра са преценили, че не е необходимо да подписват разни документи за връзката си.

Но вървят в една посока ръка за ръка от години.

Петър Вучков:

Какво е началото на връзката ни с Вихра? Началото беше известно време, след като почина моята съпруга – майка на двамата ми синове. Между нас имаше искра… И тя припламна…

Имам невероятно семейство около себе си. Моля! Жена ми се намесва, като ме чува да говоря по телефона за фамилията – за Рая (внучката) да говоря! Това е дъщерята на малкия ми син, който със съпругата си е в Швейцария, работят в голяма фармацевтична компания. Гениално дете!

Общо имаме тримасинове, като нейният

е нашият среден син Най-големият и най-малкият са моите.

Как се гледат три деца, и то момчета? Възможно е, стига да го правиш с душа, сърце и с любов и истински, а не фалшиво и подправено. Свърших това как? Много си обичам децата. Сега и внучките.

Уча ги на всичко, което според 10-те божи заповеди е почтено да се извърши. Големи са и са се изучили вече . Никола е 76-и набор, Иван – 69-и, Петко – 74-и.

Тримата синове

Първият син Иван завършва режисура на монтажа и работи като компютърен специалист. 9 години е в телевизията.

Вторият – Никола, завършва фармация, съпругата му също. За място в Швейцария кандидатстват в конкурс с над 100 човека. Те са от един випуск.

“Синът ми влезе стоматология, медицина, обаче ми каза: “Баща ми, аз писах първа специалност фармация”. Както си решил, сине, отвърнах аз. Твоя работа е дали ще бъдеш в този живот аптекар, или лекар. За мене е важното ти да си щастлив. Завърши с отличие – изтеглиха ги в Швейцария. Двамата със снаха ми вече имат собствен апартамент. Работят 10 години в тази фирма.

Петко Савов завършва счетоводство – това е синът на Вихра – средният син на Вучков (водещият отглежда и трите момчета като свои, а Вихра е като майка на всички, а те и досега се опират на нея – б.р.)

“Той е в САЩ заедно със съпругата – китайката Локсий и невероятното им дете Зоуи. Пред мен има нейни рисунки. Моята внучка! Дете, което свири фантастично на пиано – тя е само на 12 г., рисува и т.н.

Американска комбинация. Петко в Америка се запознава с китайката, там се влюбиха един в друг, там се ожениха. Интересното при нея е, че не е китайка от Китай. Тя е от Малайзия, от Куала Лумпур. От едно много изискано семейство. Брат ѝ е пианист от световно ниво. Завършила е китайски мандарин – най-съвършения език. В САЩ преподава китайски език. Внучето ни е невероятно.

А най-интересното е това, което китайката каза на сина ми – ти на това дете ще говориш само на български. И тя говори прекрасен български, китайски и английски.

А швейцарката Рая свири на китара, също говори 3 езика.

– Г-н Вучков, как поддържате огъня помежу си с Вихра и връзката с децата?

– Децата знаят, че винаги могат да разчитат на баща си, а когато им кажа – и на майка си Вихра – макар че ние нямаме брак, и на нея, те се доверяват без съмнения. Ние просто съществуваме двамата заедно. Наскоро получих диагноза дупка в макулата – проблем с окото. Когато се появи тази дупка, до месец-два ослепяваш. Моят очен лекар ми каза, че единственият, който може да оправи нещата, е специалист в Европа, който е на световно ниво, но за него се чака с месеци и е много скъп. Синът ми Никола категорично нареди – “Двамата с Вихра идвате! За утре съм ви купил билети! Заминахме, влязох, оперира ме този гений, който ми спаси окото. Виждам отново. Такъв син! Не един, а трима, и всеки има достатъчно качества.

Но окото не е едната беля. Имам сериозна сърдечна операция, 4 байпаса на сърцето. Една седмица в клиника. Вихра беше при мен в стаята като съпруга, санитарка, каквото щете. Това за мен е нормално семейство. Всичките тези изроди, които си бият жените, това е съвсем друга работа. Ние такива не познаваме. Неприятните неща са само независимите от нас – това са болестите, нищо друго.

Петър Вучков:

Важното е да сме заедно. В това нито аз, нито тя се съмняваме. Когато навърши 50 години, големият ми син Иван покани Вихра и мен, а брат му дойде от Швейцария – във Венеция. Имам точно тази снимка пред очите си, когато ние сме на Канале гранде… Изкарахме една седмица и бяхме много щастливи – двамата се надпреварваха кой ще ни заведе на вечеря, кой на обяд, на изложба, музей, а това е Венеция! Заедно! Семейство!

Вихра – жената до Петър Вучков:

“Няма как да се обясни тази връзка. Нещо или витае, или не витае, или те удря в стомаха, или всичко заминава. Петър е кавалер като от ХIХ век – винаги идва да ме посреща! С цветя…

Защо го харесах? Имаме 15 години разлика. Но за мен никога тя не е била голяма. Все пак аз съм била на колко години, а той на колко години, но както и да е, това са детайли… Отношението му като мъж – говоря за кавалера, говоря за приятеля, за бащата… Работех в “Детска редакция” в радиото. Бяхме 15 девойки, закриха я. Бяхме приятелки, много близки, но се пръснахме и се раздалечихме. С кого да споделяш? Кой да те разбере? Слава богу, Петър беше до мен, останах с него. Останахме си верни един на друг. Ето ситуация – някоя от моите дружки се обади да се срещнем. Петър винаги ме поощрява – иди. Но не ми се ходи сама! Наистина сме си достатъчни двамата. Децата умират да се смеят с нас, защото

ние просто винагиима за каквода си говорим

Може би защото обща ни е била работата по детските утра, на които той беше водещ. Не знам, не знам, може би и защото и двамата си познаваме средата и в тв, и в радиото. Аз от 1975 г. съм в радиото, той- в радиотеатъра. Това си е магия.

Има една ръка,когато влизаш вкино, театър,ресторант, има

една ръка на кръста, само на кръста. Такова подпиране, такава опора, когато всичко отива на кино… Гледаш като обезумял и я търсиш.

Съпругът ми почина… И неговата съпруга. Децата бяха сходни набори, станаха си близки. За какво ни е този брак? Срещнахме се, това е най-важното…

И двамата имаме катастрофи в живота си. Загуби. Уви, невъзвратими. Всичко минава през нас. Но всичко казвате вкъщи – всичко изпявате вкъщи – и лошото, и доброто. Имаме трима синове, а сега и две внучки. Имах и немска овчарка – Рей, част от семейството, и тя мъжка. Сбогувах се с него. Беше ми като дете. Шегувам се, че винаги до мен е имало само мъже, но сега се радвам на двете внучки. Сега имаме хубави балкони с цветя. Пандемията я изкарахме с велоергометър вкъщи. Два месеца въртим. Знам, трябва да го пазя, Всяка сутрин изкарва с “24 часа” и кръстословици – това му е неговото злато и панацея. Има много хора, които живеят като нас и които се обичат по същия начин. Дар божи, защото не се дава всекиму. Обичайте се! Правим го ежечасно, и ежеминутно. Изолира сме се и не приемаме никакви крачки наникъде, правим ги само един към друг. И така ще бъде.

Всяка седмица събота и неделя сме като на кино. Внучките да ни покажат какво са направили, а ние – как и какво готвим – Петър е отличен готвач, знаете, как оправяме цветята – всичко е на екран, те са съпричастни към нашата къща, ние – към тяхната. Това е бъдещето. И аз не искам да е така, но положението е такова. Синът – в Бостън, работят от вкъщи. В Швейцария – също. Ще го преборим, ще оцелеем!

 

Източник: За жената

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *