СВОБОДНО ВРЕМЕ

Разтърсваща драма: Борислав изгори живи жена си и бебето и се обеси в затвора

Душата на Светлето плачеше, но не смееше да противоречи на нервния си мъж, следваше го като хайванче, разказва бабата

Сутринта на 18 ноември 2002 година луда паника обзема хората от блока на бул. „България“ 24 в Пловдив. По стълбището е непрогледно заради дим, хора един през друг загряват телефоните на полицията и пожарната. Екип от огнеборци пристига за минути и се натъква на ужасяваща гледка – два овъглени трупа, на жена и дете. На терасата откриват мъж с порезни рани. Всичко изглежда като инцидент – пожар, погълнал двама души, но истината за трагедията се оказва съвсем различна.

Съпрузите Борислав и Светла Димитриеви се запознават в Медицинския колеж в Пловдив, учат за рехабилитатори. Заживяват в двустаен апартамент на бул. „България“,  собственост на бабата на Светла, която  прехвърля жилището на младите.

В семейството цари идилия или поне така изглежда. Светла се грижи за домакинството. Готви, гледа двете им деца ​- 12-месечния Георги и 6-годишната Габриела, поддържа апартамента безупречно чист, защото съпругът й Борислав не понася дори малко прах и зацапани повърхности.  Манията за чистота наследява от майка си, която тогава е аптекарка в Брацигово.

Полицаи извеждат Борислав Димитриев

Димитриев трудно се застоява на едно работно място. Първо пробва като масажист по различни хотели, после е назначен в Спортния диспансер.  За кратко работи като рехабилитатор на футболистите на „Ботев“ – Пловдив, но там не му харесва и не се застоява дълго. Решава да замине за Кувейт. Бързо се връща, тъй като не понася жегите и прекалено дългото работно време. Като се прибира в Пловдив, постъпва в Туберкулозната болница. След известно време напуска поради ниско заплащане.

Заради подобни неудачи и безпаричие в семейството на Борислав се застопорява камъкът на раздора. Стига се до фаталния 18 ноември 2002 година. В 9 часа сутринта грижовната Светла оставя дъщеря си в детската градина и се прибира вкъщи. Малкият Жорко си играе, а съпругът й Борислав е изключително изнервен, дразни се от шума, който вдига детето. Следва жесток скандал. „Нетърпимо е. Парите все не стигат, нямаме изход. Вината не е в мен. Където и да отида, плащат малко, гледат ме накриво и все искат да ме излъжат и използват“, крещи Борислав. „Нали ти давам цялото майчинство, ти разпределяш парите. Утре пак отиваме да чакаме на борсата. Може да те наемат на по-висока заплата. Ще се справим, както винаги досега. Не викай пред детето“, отвръща Светла.

Красивата Светла

„Каквото искам ще правя. Мъж съм и командвам. Накарай бебето да млъкне и да не ми лази в краката. Да не събаря чашите“, продължава да вика съпругът.

Скандалът преминава в жестокост и насилие. Борислав се нахвърля върху Светла с юмруци и ритници. Проска я на земята, а малкият Жорко  започва да пищи от ужас.

Яростният баща го хваща и го  зашеметява с два удара по главичката, след което го блъска в пода. Писъци и викове изпълват апартамента на младото семейство. Мъжът блъска с юмруци Светла и бебето, докато всичко притихва. Момченцето лежи укротено под масата с разперени ръчички, а Светла не помръдва. В един момент леко протяга ръка към бебето, но това не остава незабелязано от Борислав. Той се привежда над жена си и започва да я души. Понеже не се съпротивлява, я оставя. Отива в кухнята, взима стъклена бутилка с разредител за боя, залива хола и драска клечката. Светла и малкият Жорко изгарят живи като факли. Бащата грабва ножа, с който преди час е рязал хляб за сина си, излиза на терасата и си порязва корема на две места.

Към 10.30 часа съседите на Димитриеви в блока изпадат в паника. Звънят в полицията и пожарната, тъй като са чули крясъците, а и виждат гъст дим да се стеле по стълбището. Огнеборците пристигат светкавично. Първо се опитват да влязат през желязната входна врата на апартамента, но тя е заключена. Не успяват да я разбият, затова използват стълба, за да влязат през терасата. Там откриват Борислав, който лежи и им сочи раните си. Вътре в жилището се натъкват на два овъглени трупа – на 30-годишната Светла и на бебето.

Агресивният мъж е закаран в болница. Раните му са повърхностни и след два дни е изписан.

Заключението на полицията – заслепен от ярост, от безпаричие и неудачи в работата, Борислав посяга на съпругата и сина си.

„Не, не е вярно. Не съм извършил престъпление. Когато видях пламъците, отидох да търся бебето. Беше голяма тъмница. От дима не се виждаше нищо. Припаднах в пушеците и не успях да отключа предната врата“, оправдава се пред съда Димитриев и плаче. Когато полицаите му свалят белезниците, той пада до банката и се държи за сърцето.

Шест месеца след трагедията, на Разпети петък 2003 година, Борислав  е в килията си в Пловдивския затвор. Решава да избере смъртта пред ужаса да живее без семейството си. Изчаква съкилийниците му да отидат на вечеря в столовата, слага примката на таблата на леглото и увисва. Малко след това е откаран в болница, където умира. Надзирателите намират предсмъртна бележка, адресирана до родителите на Борислав. Тя гласи: „Скоро всичко свършва, няма да се притеснявате“.

Светла и бебето са положени в общ гроб в Пловдив, а Борислав е погребан в Брацигово. Оцелялата след касапницата Габриела заживява  при родителите на Светла.

Гибелният гняв на неудачника

Близките и приятелите не могат да проумеят причината за нещастната развръзка в семейство Димитриеви, което смятат за добро.

„Не обичаше трудностите. Последните години се чувстваше неудовлетворен от живота. Гнева от неудачите си го изкарваше на Светла. Борислав беше мнителен. Когато се събирахме в компания, ако някой обсъждаше недостатъците на друг, приемаше, че са намеци за неговия характер. Ставаше раздразнителен и избухлив“, разказват негови приятели.

Родителите често виждат дъщеря си Светла с насинено лице, но не смеят да се намесят в семейните отношения.

„Светла си го обичаше Борко, но имаха конфликти. Веднъж гледахме сериала „Дързост и красота“. На дивана бяхме седнали с Габито и Светла. Върна се Борислав и започна да крещи защо телевизорът е включен на друг канал. Хвана съпругата и детенцето, отведе ги в другата стая. Взе да ги бие и да вика, но Светлето не даваше да казвам на родителите й“, разказва баба й Станка след трагедията.

„Влезеше ли вкъщи, първо сядаше на дивана, а после лягаше на него. Габито веднъж мина пред телевизора, без да се наведе. Борислав се ядоса, защото му препречила екрана. Скочи, хвана момиченцето и започна да го бие. Душата на Светлето плачеше, но не смееше да противоречи, за да не стане по-лошо. Борислав настояваше жена му да го придружава навсякъде. Беше нервен, но тя търпеше и мълчеше. Следваше го като хайванче. И си отиде тихо, както и живя“, спомня си още възрастната жена.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *