НОВИНИ

И 0% лихва не спира българите да трупат пари в банката

При годишна лихва от 0.05% и годишна такса от 144 лева със сигурност ще се наложи накрая собственикът на депозит да доплати на банката си.

Банките лека-полека започнаха да вдигат рестрикциите, вече финансират покупката на имот и на Акт 14 

БНБ лансира интересна прогноза в регулярния си бюлетин, че следващата година банките най-вероятно ще повишат лихвите по кредити 

Г-жо Николова, лихвите по депозити за граждани вече са 0%. Докъде може да продължи този процес?

– Лихвите около 0% за спестявания отдавна не са новина, особено при големите банки. По-малките финансови институции все още удържат ситуацията с 0.03% или 0.05%. Въпреки това много хора продължават по инерция да откриват депозити именно в големите банки, защото смятат, че като са големи и са част от голяма международна банкова група, те са по-стабилни от останалите. Още след кризата от 2009 г. лихвите по депозити бяха изкуствено високи заради КТБ. Всички останали се опитваха да се конкурират с нея. След като КТБ фалира, лихвените проценти тръгнаха надолу.

Бизнес депозитите пък вече са с отрицателни лихви. При това процесът не е от вчера. Спомням си случай в моята практика, когато фирма искаше да депозира голяма сума в банката си, а те я обложиха с такса. Точно в стил „правим ви услуга за това, че ви пазим парите“. Казусът е от поне две-три години.

Да очакваме ли банките да ни сложат допълнителни такси за това, че ни съхраняват парите?

– Ясно е, че те са високи и ще продължават да растат. В момента например една банка има пакетна такса от 12 лева месечно. Срещу нея можеш да извършваш определен брой различни операции. Но представете си, ако човек има открит само един депозит там и не ползва никакви други услуги. Дори при годишна лихва от 0.05% и годишна такса от 144 лева със сигурност ще се наложи накрая да доплати на банката си. Истината е, че трябва да се следят такива промени. Дори и най-обикновената разплащателна сметка, която почти всеки вече има, има месечна такса. И тя не е стотинки.

На нови като формулировка такси не съм се натъквала, но старите продължават да поскъпват. Особено на операциите в клоновата мрежа, като аргументът на банките е, че искат да стимулират ползването на електронните канали за банкиране. Те обаче са предназначени за по-младите клиенти. Със сигурност трудно ще убедим възрастен човек да си инсталира приложение на телефона и да банкира оттам.

И как банките биха могли да откажат хората да трупат все повече и повече, щом и тези неофициални такси „съхранение“ не действат възпиращо? Това, че банките са пълни с пари, не е добре за икономиката.

– Моята лична прогноза е, че спестяванията ще продължат да растат като обем. Последните данни на БНБ за второто тримесечие показаха много интересна картина. Още повече че касаеха периода, в който се разрази коронакризата. Сравнено с края на март, през юни са се увеличили най-много депозитите на нефинансови предприятия и домакинства до 200 000 лева. Ръстът е с 14.3%. Това означава, че ако някой е имал много пари в резерв и е искал да ги вложи в имот или в друга инвестиция, чисто и просто е отложил това си намерение. Дребните спестявания ​- до 2500 лева, намаляват като бройка. Сметките с до 1000 лева – с 6.2% спрямо предходното тримесечие. Което говори, че бедните стават все по-бедни.

А отпушва ли се кредитирането? Стига, разбира се, хората да са толкова сигурни в доходите си, че да са готови да взимат пари назаем.

– Да, банките постепенно започнаха да възстановяват нормалния ритъм на работа. С разразяването на епидемията през март-април много финансови институции наложиха рестрикции – спряха тотално кредитирането на отрасли като ресторантьорство, хотелиерство, туризъм. Точно тези, които спряха работа и нямаше как да генерират доходи. Преди коронакризата имаше поне четири или пет банки, които финансираха покупка на имот на Акт 14. Тази практика за няколко месеца беше преустановена, но сега пак започнаха епизодично отново да се появяват такива оферти. Като цяло към този момент обаче се забелязва отхлабване на ситото, но  банките остават много внимателни.

Проблемът  обаче е, че няма голямо търсене на заеми. Периодът е много несигурен. БНБ лансира интересна прогноза в регулярния си бюлетин, че следващата година банките най-вероятно ще повишат лихвите по кредити. Смятам, че не е невъзможно да се случи. Към момента самите банки нямат интерес от това, защото, когато оскъпят условията, търсенето съвсем ще спадне.

А какво ще се промени догодина?

– Ще настъпи краят на срока за отсрочване на задълженията на хора в затруднено положение, т.нар. банков мораториум. Процесът тече до края на септември и клиентите, които в момента не са в състояние да връщат кредитите си, могат да поискат отсрочка до месец март. Ако не се удължи този срок, а според мен няма да се удължи трети път, в края на март ще се види кумулативният ефект от отсрочването на заеми. 

Ще стане ясно дали тези хора и бизнеси са си стъпили на краката си и дали  ще могат да погасяват занапред задълженията си.

Добрата новина е, че в момента броят на лошите кредити не нараства, въпреки че  много хора са загубили работата си и доходите си. Затова големият въпрос е какво ще се случи след този срок. Банките няма как да го предвидят в момента на отсрочването. Може би от тази гледна точка БНБ не изключва възможността да има увеличение в лихвите заради акумулиране на риска. Остава ни само да се надяваме да не се развие крайно лош вариант.

Трудно ли е да се измоли кредитна ваканция? Какво казват клиентите, които консултирате?

– Отсрочването върви много добре – лесно и гладко, не се изисква допълнителна документация. Ако има откази, те са главно заради това, че не са изпълнени условията за кандидатстване за такава  „ваканция“. Например човек няма нарушени доходи заради пандемията, но е поискал отлагане на плащанията, защото е чул, че има такава мярка, и е поискал да се възползва. Едно от изискванията е да нямаш просрочия над 90 дни до края на март, а той е имал. Няма как да припише лошата си кредитна история на коронакризата. Процентът на одобрени заявления за отсрочване на фирми е много висок ​- 92.6%, а за домакинства – 86.8%, или средно около 90%. Но пак казвам, ще видим какво ще стане през март. Просрочията, които се правят по време на т.нар. „кредитна ваканция“, не се отразяват в Централния кредитен регистър. Но след срока това ще трябва да се прави.

А за всяко едно просрочие банката заделя резерв, тоест това е разход за нея. И има риск да нараснат разходите за заделяне на провизии, което в комбинация с ниско кредитиране ще затрудни много финансовите институции.

Какво чака хората, които не са успели да си намерят работа и след март месец продължат да не са в състояние да плащат задълженията си?

– Най-вероятно стандартните процедури, които се прилагат към всеки длъжник. Моят съвет е обаче да потърсят незабавно диалог с банката, още в момента, в който осъзнаят, че ще имат проблем с обслужването на заема си. Не е добър вариант да се крият от кредитния инспектор и да не му вдигат телефона. Така няма да се реши проблемът. А и самите банки имат интерес да предлагат консенсусни варианти, защото в противен случай ще се окажат  залети с лоши кредити и съответно ще трябва да заделят провизии. Или пък да се договарят с колекторски агенции.

Длъжниците на банките не бива да се успокояват, че няма какво да им вземат. Това, че в момента нямат нищо, не означава, че и занапред няма да имат. Задълженията се наследяват, както знаете.

Десислава Николова е старши финансов анализатор в портала „Моите пари“. Има дългогодишен опит в анализа на банкови и небанкови финансови продукти – кредити и спестовни продукти за физически лица, лизинги, банкови карти, взаимни фондове и др. Финансовият пътеводител „Моите пари“ е на пазара от 2005 година, като предлага лесно сравнение на идентични банкови продукти и професионални финансови консултации. 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *