СВОБОДНО ВРЕМЕ

24 години мистерия – кой и защо уби Андрей Луканов

Една от най-кървавите политически саморазправи в новата българска история остава неразкрита вече 24 години. На 2 октомври 1996 г. бившият премиер Андрей Луканов бе застрелян с 4 куршума в гърба, пише  „Труд”.

Политикът е 40-ия български министър председател и седмият, станал жертва на атентат. Убиецът стреля от разстояние по-малко от 2 метра, докато жертвата звъни по домофона на жена си пред входа на блока на ул. „Латинка”.

Поредица от странни обстоятелства и съвпадения бележат фаталния ден. За пръв път от много време бившият премиер е без охрана – разбрал се е със съсед да го закара до работата му – офиса на съществуващото тогава българо-руско дружество за внос на газ „Топенерджи”.

Иначе личният му бодигард – бивш командос от отряда на баретите, и досега мълчи защо във фаталния ден не е бил на работа. Луканов е спокоен, въпреки, че знае, че облаците над главата му се сгъстяват.

Американски дипломат го предупреждава седмица по-рано, че срещу него се готви покушение. Повярвал ли е политикът или не, никой сега не може да каже, но не предприема никакви мерки, за да опази живота си.

Четирите куршума са изстреляни в 9.20 ч. Никой от съседите не чува гърмежи – по-късно ще се окаже, че килърът е използвал заглушител. За секунди убиецът в клошарски дрехи изчезва между блоковете на ул. „Латинка”.

Огледът на криминалистите продължава повече от 10 часа. Полицията намира оръжието – пистолет „Макаров”, но съобщава, че не е открито. Оперативна комбинация, за да обърка убиеца или опит за манипулиране на пистолета?

Години по-късно адвокатите на обвинените за атентата двама украинци – Алексей Кичатов и Александър Русов ще използват този факт, твърдейки, че МВР са преправяли пистолета. Официално беше обявено, че оръжието е намерено 40 дни след убийството в торба, скрита зад радиатора в блок на близката улица „Димчо Дебелянов”.

След убийството под контрол е поставено летището в София, блокирани са изходите на столицата, разпитват се десетки свидетели. Никой не е чул стрелба, но свидетел е видял съмнителен клошар да обикаля около блока ден преди атентата.

Изготвен е фоторобот на предполагаемия килър. В разследването са включени всички „звезди” на криминалистиката. На никого от разследващите обаче тогава не прави впечатление, че часове след убийството един друг украинец – Сергей С., напуска България.

Той от години живее в София и работи като охрана на бос от трибуквена групировка. Не се знае дали е съвпадение или не отпътуването му именно в този ден, но украинецът повече никога няма да се върне в България.

На следващия ден след пристигането му в Киев, през вратата на собствения си апартамент е разстрелян с автомат. И това убийство остава неразкрито.

До България достигат слухове, че това е килърът на Луканов, но МВР даже не работи по тази версия. Три години по-късно се появява надежда, че криминалистите са стигнали до следа.

На 23 май 1999 г. на Капитан Андреево са задържани двама украинци – Александър Акимов и Владимил Шевчук, подозирани за смъртта на Луканов. Те посочват като извършител сънародника си Алексей Кичатов.

Всички смятат, че гръмкото престъпление е разкрито, задържани са още хора. Пред съда са изправени Александър Русов, като извършител, сънародникът му Алексей Кичатов, като помагач, бившият строителен предприемач и шеф на фирма „Колонел” Ангел Василев, като поръчител, шофьорът му Юрий Ленев и племенникът му Георги Георгиев – Гопе.

През 2003 г. и петимата са осъдени на доживотен затвор. Три години по-късно обаче Софийският апелативен съд ги оправдава, а през 2007 г. Върховният касационен съд постановява окончателно – невинни Мотивът на висшите магистрати е, че самопризнанията са изтръгнати с мъчения и не са събрани достатъчно доказателства.

По време на делото като свидетел е разпитван шефът на „Мултигруп” Илия Павлов. Открито навсякъде се говори за бизнес-конфликт между него и Луканов, медиите го спрягат като поръчител. Пред съда обаче той заявява, че имал само професионални контакти в „Топенерджи” с бившия премиер и двамата били в нормални отношения.

По време на убийството бизнесменът Павлов бил в Палма де Майорка на събрание на „Мултигруп”. За последно той беше разпитан пред съда на 6 март 2003 г.

Ден по-късно бе застрелян с пушка пред офиса му и убийците му не бяха разкрити.

Основна версия
Става жертва на политически сблъсък в БСП

Андрей Луканов е премиер на два пъти в една година – 1990 г., когато Българската комунистическа партия се прекръства на социалистическа. Той остава един от основните лидери на БСП до 1995 г., когато oбявявa, чe ce oттeгля oт пoлитикaтa и вече ще се занимава с бизнec.

Избрaн e зa ръкoвoдитeл нa нoвocъздaдeнoтo руcкoбългaрcкo гaзoвo дружecтвo „Тoпeнeрджи”. Oпoзициятa oбвинявa кoмпaниятa, чe иcкa дa мoнoпoлизирa нe caмo дocтaвкитe нa руcки гaз, нo и гaзoпрeнocнaтa мрeжa нa Бългaрия.

Нoвият прeмиeр и лидeр нa БCП Жaн Видeнoв oбвинявa Лукaнoв, чe нe ce oткaзвa oт влacттa, a иcкa дa ce увeкoвeчи в нeя чрeз прирoдния гaз. В същото време при Виденов страната изпадна в тежка икономическа криза.

Луканов е бил обезпокоен, защото се очаквали фалити на банки и чудовищна инфлация – нещо което се случва в месеците след убийството му.

Жена му Лилия Герасимова разказва, че броени дни преди атентата Луканов предава материали срещу Виденов на бившия първи Петър Младенов.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *