СВОБОДНО ВРЕМЕ

Човекът, който написа най-хубавите детски приказки, погребва като малки и двете си деца

Има ли българин, който не помни от детството си книжките „Житената питка“, „Тошко Африкански“, „Златното момиче“ и „Ането“? Поколения българи израснаха с тях, и с още много запомнящи се творби на писателя Ангел Каралийчев, който е роден на 21 август 1902 година.

Каралийчев е най-издаваният български автор, след Иван Вазов, а книгите му са преведени на над 50 езика. За жалост, човекът който написа най-хубавите детски приказки, бе орисан да погребе и двете си деца като съвсем малки. Тежка орисия за един баща, и жесток парадокс в съдбата на един писател, който се бе посветил на творчеството за деца!…

Ангел Каралийчев /Снимка: ДА „Архиви“/

Ангел Каралийчев е роден в Стражица, в семейството на земеделци. От малък помага на родителите си на полето.

Работата сред природата и трудовите хора, приказките на баба му и народните песни на жетварите, оказват своето влияние върху цялостния му духовен облик и израстването му като личност.

Завършва Търновската гимназия. Като ученик там, прекарва много време в училищната библиотека и започва да се увлича по символизма. Кумири в онзи период са му поетите Димчо Дебелянов и Николай Лилиев.

Най-близкият му приятел от ученическите години – Ангел Димитров, също има поетични опити. Двамата силно се привързват един към друг в здраво приятелство, но внезапно Ангел умира от туберкулоза. Каралийчев преживява тежко тази загуба и се затваря в себе си. Намира утеха единствено в писането.

17-годишен издава стихотворението „Орелът“ в сп. „Ученическа мисъл“. Именно там се запознава с Никола Фурнаджиев – по онова време също ученик, но в Еленската гимназия.

Двамата и още няколко техни приятели и ентусиасти – съмишленици по перо, издават със собствени средства литературния сборник „Лорелай“. За жалост, списанието не връща инвестицията и Каралийчев остава съвсем без пари, а иска да следва.

Александър Божинов и Ангел Каралийчев, с приятели /Снимка: ДА „Архиви“/

През 1922 г. събира пари от работа на полето и се записва да следва… химия в Софийския университет. Бързо разбира, че това следване е безполезно – че не го влече. По-късно – през 1928 г., се дипломира в Свободния университет, където завършва дипломация.

Междувременно на следването си, се запознава все с бъдещи големи имена на нашата литература, сред които близък му става Асен Разцветников. Издава и първата си поема „Мауна Лоа“, но и тя остава незабелязана от критиката.

Пробивът му на литературната сцена идва със сборника „Ръж“, издаден през 1924 г. и вдъхновен от кървавите септемврийски събития. Тогава мнозина го считат за част от пролетарското движение. За това свидетелства и тогавашната му близост с Георги Бакалов. Между тях, обаче, става разрив в отношенията. Това съвпада с периода, в който Каралийчев е привлечен от Кръга около сп. „Златорог“, в който членуват изтъкнати интелектуалци, писатели и художници.

Групова снимка на сътрудниците на списание „Златорог“, 1925 – 1927 г. Каралийчев е последният вдясно на първия ред. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Името му започва да се разчува, но Каралийчев все още се лута и няма свое амплоа в литературата. Човекът, който му отваря очите къде е неговото място в писателската професия, е Ран Босилек.

Благодарение на разговор помежду им се ражда легендарната книжка „Житената питка“. След издаването й Ангел Каралийчев окончателно се насочва към жанра на детската литература.

Как се развива личният му живот? Каралийчев се влюбва в актрисата Вела Ушева, която е по-възрастна от него, но той я ревнува и не иска да види друга жена, освен нея, в една връзка, продължила 5 години преди брака, а след него – цели 41 години – до смъртта на писателя.

Всъщност, според една светска мълва, описана и в книга, по време на безбрачната им връзка, Каралийчев направил опит да се самоубие заради Вела. Причината била тази, че след като веднъж й поставил ултиматум да избере или него, или кариерата си, тя избрала сцената. Наранен от този избор, Каралийчев се прострелва в гърдите с пистолет, но куршумът късметлийски „подминава“ сърцето му. Въпреки това раняването е тежко и той дълго време лежи в болница, борейки се за живота си, и разкаян от безразсъдната си постъпка.

Този трагичен момент имал и хубава страна – Вела осъзнала, че писателят силно я обича и решила да се откаже от кариерата си и изцяло да му се посвети в брак. Двамата се венчават през 1931 г., когато тя е на 37, а той – на 29.

От подписа нататък и двамата са си верни един на друг във всяко едно отношение. От обожавана актриса на сцената, Вела се примирила с ролята на съпруга и секретарка на писателя. Захванала се да преписва на пишеща машина текстовете на Каралийчев, редактирала ги, превеждала му приказки на други народи, обикаляла редакции и издателства с текстовете му.

По време на една от срещите си с почитатели

Брачната двойка има тежка родителска съдба – и двете им деца умират като малки.

2-годишната им дъщеричка умира в ръцете на баща си. На нея Каралийчев посвещава легендарната си книга „Ането“.

В своя творчески път, за 40 години творчество, Ангел Каралийчев написва повече от тридесет книги за деца и възрастни, в различни жанрове – разказ, приказка, повест, пътепис, поезия.

Автор е на книгите с разкази „Ръж“ (1924), „Жълтици“ (1925), „Имане“ (1927), „Сребърна ръкойка“ (1935), както и на 15 книги за деца и юноши: „Приказен свят“ (1929), „Ането“ (1938), „Тошко Африкански“ (1940), „Житената питка“ (1948) и мн. др. Има и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния фолклор.

Умира на 14 декември 1972 г. в София.

През 1974 г. посмъртно е награден с Почетна грамота на името на Андерсен и е вписан в почетната книга „Х. Кр. Андерсен“ от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY), за книгата му „Приказен свят“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *