СВОБОДНО ВРЕМЕ

Чувствам се безпомощна срещу наглостта, циничността и дъното, което българският лекар е ударил

История за цинизъм, наглост и явно погазване на човешките права на един нуждаещ се от лекарска помощ човек.

Здравейте. Искам да ви разкажа една история за цинизъм, наглост и явно погазване на човешките права на един нуждаещ се от лекарска помощ човек (личен разказ).

От 2 дни имах силни спазми в сърдечната област, болката беше режеща, пулсираща, а на моменти тъпа, но постоянна. В неделя вече не можех да трая и реших да отида до дежурния кабинет в УМБАЛ Медика Русе.

Дежурният кабинет се оказа спешното. На входа ме посрещна една дръпната сестра, която искаше да знае какво правя там. Обясних ѝ и казах, че искам да ми се направи ЕКГ като за начало. Тя ми каза да звънна на звънеца на спешното, но ще трябва първо да ми направят бърз антигенен тест. Позвъних на вратата, а от там излезе млад лекар, който се развика на всички в чакалнята да излязат, за да изнесели някаква жена. (чакалнята е достатъчно голяма, за да се случи това и с чакащите, седящи спокойно по столовете). След това лекарят дойде при мен и ме пита за какво съм. Казах му, че бих искала да ми се направи ЕКГ и имам болки в сърдечната област от около два дни. Опитах се да продължа с обяснението на състоянието си, но лекарят ме прекъсна и ми съобщи, че могат да направят ЕКГ-то, но ще трябва да ми направят бърз антигенен тест преди това. Аз отказах. Той ми отказа помощ.

На въпроса ми защо, той каза, че така им е наредено. Както имало изисквания в магазин да си с маска, така вече не можеш да бъдеш прегледан или приет в болницата, ако не ти се направи тест. Попитах го дали поема отговорност, ако нещо ми се случи и стана по-зле. Започна да пелтечи и да повтаря като развалена плоча „Това са изискванията, така ни е наредено.“ (интересното е, че в Приложение № 2 към т. 6, от заповед от 22.12.2020г., където са описани критериите за прилагане на бързи антигенни тестове за SARS-CoV-2, пише „Бързи антигенни тестове МОЖЕ да се използват“ и са изредени случаите и местата, където МОЖЕ, но в никакъв случай не пиша, че е задължително да се правят.)

Сърцето ми се разлопа още повече, започна да ме облива студена пот и исках да крещя, но се чувствах безпомощна срещу абсурда, наглостта, циничността и дъното, което българският лекар е ударил.

Продължавам с героя от видеото, чието нагло и цинично лице искам да запомните и да знаете, ако някога попаднете на него.

ДКЦ 1 – Русе на УМБАЛ „Канев“, неделя, мрачно, навън няма жив човек. Пристигам, молейки се поне тук да ми направят ЕКГ-то и да ми помогнат. Изчаквам спокойно пред дежурния кабинет, който се води към фирма „Мобилмед„.

Разглеждам ценоразписа – ЕКГ за здравно неосигурени лица – 20лв. Перфектно! Преглед за здравнонеосиг. лица – 35лв. Е, все пак е почивен ден, спешен кабинет е, добре.

Излиза сестрата:

– Вие за какво сте?

– За ЕКГ?

– Че кой ви го назначи? (вероятно учудена, защото съм млад човек)

– Ами аз прецених, че имам нужда. (все пак, когато човек има болки в сърцето и то от 2 дни поне, първото нещо, за което се сеща е ЕКГ)

– Ами на, влезте и си го направете сама тогава. – обажда се лекарят отвътре.

– От около 2 дни имам спазми и болки в сърцето и… – опитвам се да обясня, но бивам прекъсната.

– Здравно осигурена ли сте?

– Не. Но ще си платя, няма проблем.

– Че и неосигурена била на всичкото отгоре! (на кое всичко отгоре?) – злобно просъсква сестрата.

– Вървете в спешното. Тук не приемаме здравно неосигурени. – иззад сестрата се подава лекаря.

– Но тук има ценоразпис и пише, че извършвате прегледи и на неосигурени! – шокирано поглеждам пак към ценоразписа, да не би да съм се объркала.

Лекарят се домъкна (буквално) до вратата и ми каза да съм ходела в спешното, и да не го занимавам, за да не се стигало до скандали. Затвори ми вратата пред лицето. Онемях. Почуках на вратата – 1,2,3 пъти. Най-накрая отвори.

– Моля, обяснете ми защо на вратата ви има ценоразпис, в който пише, че обслужвате здравно неосигурени?

– Така. (???? – отговор на лекар)

– Добре, ако това не важи вече, защо не смените ценоразписа?

– Абееее… Това е там, защото това се изисква от мен. Аз не обичам и избягвам да работя със здравно неосигурени. Пък и вие нямате толкова пари, че да си платите.

ШОК…

– Как решихте аз колко пари имам и дали мога да си платя??? (Аз съм млада бяла жена, която в никакъв случай не изглежда като да не може да си плати 20 лв за ЕКГ)

– Абе не ме занимавайте, казах ви не работя със здравно неосигурени! – и ми затвори вратата под носа отново.

Не стига, че ми беше зле, ами и тази дивотия с въпросния „лекар„. Почуках отново и отново, и отново, И отново. Демонстративно не ми се отваряше. Накрая отвори.

– Моля, кажете си името. Как се казвате? – питам аз.

– Няма да кажа.

– Кажете си името, длъжен сте.

– Не съм. Да не си полицайка, че да ти казвам името си. И какво? По новините ли ще ме показваш?

Почувствах ярост и безсилие пред тази безочливост. Попитах:

– Вие лекар ли сте? (дръжте се да не паднете от отговора)

– За съжаление да. – с досада и явно отегчение ми отговаря той.

– Клел ли сте се да помагате и лекувате хора?

– Да, за съжаление….

Нямах какво повече да попитам или да кажа…. Той отново ми затвори вратата пред лицето. Реших, че този път няма да остана примирена. Извадих телефона си и с треперещи ръце и глас (извинявам се за „ъ-кането“ и разпиляните ми коментари) започнах да снимам. По едно време той излезе. Нагло и цинично показа „peace“ знака, сякаш го снимах за спомен и започна да вика охраната. Реших, че повече няма какво да правя там, изключих телефона и се запътих към изхода.

Охраната (хърбав, възрастен мъж едва ме застигна, когато вече бях слязла по стълбите и ме попита какво е станало. С 2 изречения обясних. Той ми каза: „Не си заслужават скандалите. Просто подайте жалба“,което ме наведе на мисълта, че явно е запознат с безобразието на този жалък „лекар“ и мед. сестрата, от която и друг път съм оставала крайно недоволна от грубото й отношение, но съм си премълчавала.

Извинявам се за ужасно дългия разказ, но трябваше да напиша всичко това, за да знаят хората, че здравната ни система, заедно с 99% от персонала в нея са ударили дъното, продали са се за 5 пари и последното нещо, което ги интересува е да спасяват животи. А най-ужасното е, че вече дори не се притесняват да го заявяват цинично и да го показват с отношението си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *