СВОБОДНО ВРЕМЕ

Сега нямам, но когато имам, ще ви върна 2.30 – Трогателната история на един дядо, която разтърси България

Тази история описва само един от многото случаи на бедност в нашата страна, но и възстановява вярата, че все още съществуват благородни хора.

Марко Екмеди описва тази случка в поредица от истории за мизерията, която засяда в гърлото ми. Този път предаваме историята в нейната цялост.

„Отивам до магазина вчера. Пред мен, един старец на повече от 80 години. Два домата, тиквички, брашно килограм, килограм захар и няколко малки неща. Нищо луксозно, нищо твърде скъпо, или просто за чревоугодници.

Старецът обърна цялото си портмоне с треперещи ръце, остави още няколко монети. Сметката е 9.80 лв., касиерът брои парите, 2.30 не достигат! Това не е достатъчно, казва.

Помоли старецът да остави нещо от покупките, докато донесе и останалата част от парите, или да се откаже от нещо.

Той казва, че няма смисъл да ходи до вкъщи и да се връща, защото той и бабата нямат повече пари у дома, а най-добре е да върне нещо. Бута с ръка, несигурна, двата домата и тиквичките и пита, какво повече от оскъдните си нужди да остави.

Аз давам на касата 2.30 лв.,  и му бутам в торбата нещата, които беше оставил настрани. Старецът все още пребърква джобовете си, надявайки се да намери някакъва скрита монета.

Връща се и казва: „Аз наистина нямам нищо повече в джоба си и трябва да се откажа от нещо от това, което исках да купя.“

Касиерът му казва, че съм допълнил, колкото му е липсвало.

Старецът ме погледна озадачено, после погледна надолу и каза: „Какво трябва да направя?“

„Нищо“, му отговорям аз: „Вземете си покупките и се приберете вкъщи, всичко е наред.“

„Но на мен това никога не ми се е случвало!“, казва старецът, все още са объркан. „Аз наистина не знам какво да правя?“  казва той, търси объркан с поглед касиера.

„Както виждате, има добри хора,“ казва той и навежда поглед.

„Дай ми поне телефона и адреса си, за да ви донеса 2.30, когато имам“, казва дядото.

„Абсолютно няма нужда, всичко, което са направил, си го спечелил преди много години,“ Опитвам се с усмивка прекъсна стареца.

„Но наистина това никога не ми се е случвало, някой да ми помогне толкова много …“, казва старецът, и започва да трепери и плаче в нещастието си …

„Хайде поне една чаша кафе да те черпя, аз трябва да ти се отплатя!“ стария човек в ридание.

„Не е нужно нищо, освен да се успокоите и да се приберете вкъщи, да сготвите обяд и да си починете“ Опитвам се да го успокоя с усмивка, така или иначе.

Дай ми ръката си, „Как се казваш?“

„Марко“, отговарям.

„Ще си спомням за Вас, докато съм жив!“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *