СВОБОДНО ВРЕМЕ

От 60 години Атанас Филипов пази моторчето, с което ходел да ухажва съпругата си Бонка

Семейството отпразнува диамантена сватба в Балван и твърди, че рецептата за щастлив живот са многото компромиси

ЛЮБОВТА МОЖЕ ДА ОЦЕЛЕЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ, ДА ТРИУМФИРА НАД ВСЯКАКВИ ТРУДНОСТИ И ПРЕВРАТНОСТИ И ДА ТОПЛИ СЪРЦАТА НА ХОРАТА, КОГАТО ВЕЧЕ СА НА ДОСТОЛЕПНА ВЪЗРАСТ. Доказателство за това са Атанас и Бонка Филипови, които преди няколко дни отпразнуваха 60-годишнина от сватбата си и категорично обориха тезата на известния френски писател Фредерик Бегбеде, че обичта между мъж и жена трае само 3 години. В дома на семейството във великотърновското село Балван цари хармония и се носи щастие във въздуха напук на тежкото време, което сполетя света, и на всички неволи, пред които са изправени българските пенсионери. Двамата съпрузи прекарват ежедневието си, посвещавайки всяка секунда един на друг, защото са убедени, че няма да им стигне цял един живот, за си покажат колко много се обичат. Заедно произвеждат плодове, зеленчуци, гледат домашни животни и са създали свой малък свят, в който се чувстват удобно и нищо не може да наруши спокойствието им. Нищо освен звука на двигателя на мотора на Атанас, който пази над 60 години и още използва за придвижване. С него ходел в далечната 1960 г. до съседно село, за да ухажва Бонка, и както той самият описва съхранението на превозното средство – „романтичен жест и спомен от младините им“.

Атанас и съпругата му преплитат съдбите си, идвайки от два различни края на страната – Южна и Северна България. Той бил назначен за учител по български език и литература в школо в с. Голяма Чинка, Кърджалийско. В съседното населено място Кандилка след завършване на Педагогическото училище във Велико Търново дошла по разпределение бъдещата му по онова време спътница в живота. Една вечер в района било устроено веселие, на което присъствали около 300 души и те двамата. Той забелязал, че Бонка танцува много хубаво валс, и се престрашил да я покани на танц.

„След като се запознахме, пламна любов от пръв поглед и започнахме да дружим няколко месеца. Използвах всяка свободна минута, за да запаля мотора и да отида при Бонка. Дадохме си сметка, че сме един за друг, и направихме годеж. Събрахме колегите педагози, заколихме две агнета и първо отидохме до родното ми място Асеновград, за да уговорим кумовете. Планът беше да се венчаем на 8 март, но страната беше връхлетяна от мощна снежна буря и отложихме за 11 март 1961 г. Тогава се врекохме във вечна любов. Под звуците на Менделсон съпругата ми прие фамилията Филипова и удостоверението със заръката да държи здраво семейството ни. Тя изпълни безупречно тази мисия и благодарение на това, сега отпразнувахме диамантена сватба“, разказа Атанас.

Той сподели, че учили на четмо и писмо местното население в Кърджалийско, но било много трудно, защото всички живущи там били етнически турци и не знаели български език. Включително и самите педагози. Те преподавали родната история и география, както и биология, химия и др. на турски език. Най-голямото постижение на семейството било това, че успели да научат колегите си на български, както и самите деца и родителите им.

Атанас и Бонка завършили кариерите си в сферата на образованието като директори. Той оглавявал до последно училището в Златовръх, а тя – началното школо в Горно Одино. От 1996 година са пенсионери и решили да стегнат куфарите за родното място на Бонка – Балван.

ВЕЧЕ ЧЕТВЪРТ ВЕК ЖИВЕЯТ ВЪВ ВЕЛИКОТЪРНОВСКОТО СЕЛО И СЕ РАДВАТ НА СТАРИНИТЕ СИ. Всъщност за тях това е втора младост, защото идването тук било съпроводено с отхвърляне ангажиментите за отглеждане на децата им, които вече били пораснали, професионалните тревоги и всичко онова, което създава стрес в натовареното ежедневие. Бонка се включила в местния певчески фолклорен състав, а Атанас – в историческа организация. Той обяснява решението си с факта, че родителите му били бежанци от Егейска Македония, а дядо му участвал в една от четите, борещи се за освобождение от гръцко робство.

Рецептата на семейство Филипови за щастлив семеен живот е правенето на компромиси.

„Мъжът трябва да прави повече отстъпки. Не трябва да има търкания между съпрузите. Жената трябва да усеща подкрепа, за да са здрави основите на семейството. Жал ми е за младите, които не знаят как да се обичат и при първите проблеми слагат край на връзките си. Няма по-голяма сила от любовта, обаче съвременните хора, които в ерата на новите технологии не виждат реалността, ще го осъзнаят едва когато косите им посивеят“, твърди Атанас.

Двамата пенсионери са успели да отгледат и възпитат двама сина, единият от които е бивш кмет на Пловдив. Радват се и на двама внуци, които са тяхната слабост.

Галина ГЕОРГИЕВА

Източник: Борба.БГ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *