СВОБОДНО ВРЕМЕ

Евгений Дайнов: Потресаващи гледки в края на ерата „Борисов“. И ще става още по-грозно

„В политиката”, повтаряше Иван Костов, „нещата имат собствени имена”. Всяко нещо, което се случва, си има име. Въпросът е то да бъде назовано. Защото веднъж назовано, на повърхността излиза истината. И вече няма как тя да бъде замазвана с похватите на „Севда ТВ”. Това коментира политологът Евгений Дайнов за българското издание на Deutsche Welle.

Името на това, което се случва в България

Да назовем някои неща от последните дни със собствените им имена. Заседава комисията на Мая Манолова за разследване на делата на Борисовата власт. Свидетелства жертва. Разказът е потресаващ, тъй като жертвата, очевидно решила да си сложи главата в торбата, разказва нещата такива, каквито са. Стига до момента, в който в едно от седалищата на властта са събрани двайсетина недостатъчно покорни предприемачи, за да им бъде излъчено поучително филмче: а именно, как в затвора насилват сексуално вече арестуван предприемач. Да си знаят какво се случва на недостатъчно послушните.

Тази случка си има име: фашизъм, но с местна мутренска специфика. Да видим исторически аналог. След опита за атентат срещу Хитлер през лятото на 1944 година в арестите се оказват заговорници, заподозрени и просто неугодни на „фюрера“. С тях се разправят по следния начин: окачват ги откъм гърба на големи куки (на които в кланиците провесват животинските трупове) и ги оставят така, докато умрат. Снимат цялото упражнение на филм, след което го показват на офицерството като предупреждение – какво се случва с онези, които не са лоялни към „фюрера“.

В нашия случай докато свидетелят споделя ужасяващия си разказ, в залата на разследващата комисия в Народното събрание нахлува шайка ГЕРБ-депутати. И с физическо въздействие прекъсват работата на комисията.

И тази случка си има собствено име: болшевизъм. В началото на 1918 година в Петроград се свиква Учредително събрание, което да преоснове Русия от монархия в република. То е надлежно избрано на избори, неоспорвани от никого. По време на първото заседание в залата нахлуват десетина матроси-болшевики и разтурят събранието със заплахи за насилие.

Елементът на местната мутренска специфика е в изнасилването на арестанта. Едно време, в по-зле уредените казарми, както и в мъжките спортни школи изнасилването на мъже се ползваше като инструмент за пречупване и подчинение. Впоследствие този похват бе пренесен в мутренските среди, а по-късно очевидно и в средите на властта, произлизащи отчасти от мутренските среди.

Тези хора няма да си тръгнат просто така. Ще бъде грозно.

Беше ясно, че краят на режима на Борисов ще е съпроводен от изключително грозни гледки. Но това е само началото. Тепърва ни предстои да узнаем още по-ужасяващи неща. Страхът в душите на жертвите очевидно отстъпва, за да бъде заместен от ярост. Ще завалят още свидетелства. Отравянето на Гебрев от агенти на Путин, вероятно асистирано от същия този режим, ще ни се вижда като невинна закачка.

Дотук намерихме три собствени имена на този режим: фашисти, болшевики и мутри. Предстои ни да намираме още. Това загатна самият Борисов в отговор на свидетелствата на жертвата в разтуреното заседание на комисията: „Знаеш ли и ние какви хубави работи (…) Какви работи сме им подготвили (…) Готвиме се с още по-голяма сила да се врежем в тях”. Имайки предвид мутренския аспект на случката, изборът на метафората „врязване” е сам по себе си показателен.

Тези хора няма да си тръгнат от властта „безмълвно, по английски”, както пееше Висоцки. Ще бъде грозно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *