СВОБОДНО ВРЕМЕ

Бум на ухапаните от кърлежи: Какво трябва да знаем за репелентите, заразите и симптомите

Сезонът на кърлежите, и насекомите като цяло, отново е тук. „Късметлиите“, които са предпочитани от тях, се зареждат с репеленти, обличат светли и дълги ръкави и панталони и след всяка разходка в парка трескаво търсят необичайни малки черни точки по тялото си.

Пред Центъра по заразни и паразитни болести вече се извиват опашки за изследване на въпросните насекоми дали са заразени и какво евентуално са предали на ухапания, а в „Пирогов“ се редят малки и големи пациенти, които искат да се разделят безопасно с неканените „гости“.

По темата има тонове информация, в която човек може да се изгуби. Най-базовата обаче се съдържа в няколкото реда с Инструкции при ухапване от кърлеж на Центъра по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Ако имате други въпроси, най-добре да попитате личния си лекар за връзка с инфекционист или сами да потърсите такъв.

Защо? Защото например масова практика сред джипитата е да изписват антибиотик при ухапване, а това реално не е необходимо. Заместник-директорът на НЦЗПБ проф. Ива Христова казва пред Dir.bg, че в световната литература не е прието да се пие антибиотик след всяко ухапване.

„Не се прави рутинно. Има изолирани случаи, в които е добре да се направи профилактика с антибиотици – ако например насекомото е стояло дълго, забито в тялото, което се познава по това, че е добре напито (става по-голямо), ако ухапването е в ендемичен район, където има много заразени кърлежи, и ако човек е с увредено здраве. Но това са изолирани случаи“, обяснява професорът.

Относно превенцията, най-добре е пръскането на тревните площи в градовете да става при ниско окосена трева и да не вали скоро след това. От Столична община обясниха пред Dir.bg, че тази препоръка се спазва.

„Обработките се извършват рано сутрин до 10 ч. при благоприятни климатични условия и при ниско окосена трева. Обработват се общински зелени площи по възлагане от Столична община и се контролират от дирекция „Зелена система“ и районните администрации. Графиците за изпълнение на обработките се изготвят съобразно дейностите по косене на тревните площи и същите се публикуват на официалната страница на Столична община и на видно място в районната администрация. Валидни са при благоприятни климатични условия за всички обработки“, обясниха от там.

В общинските площи като паркове, градини, зелени площи в междублокови пространства, транспортни ивици и гробищни паркове в София се провеждат следните обработки:

  • трикратна срещу комари, в т.ч. една ларвицидна през март-април, и при необходимост допълнително ларвицидна през април-май и две имагоцидни – юни-юли, август-септември;
  • двукратна срещу кърлежи през април-май и август-септември;
  • еднократна срещу бълхи през юни-юли;
  • двукратна срещу гризачи през март-април и септември-октомври.

Броят на предвидените обработки за тревните площи и продължителността на действие на препаратите са съобразени с периода за размножаване на кърлежи и бълхи, като се покрива периодът до предвидената последваща обработка, казват още от СО и добавят, че целият процес се контролира от експерти на Столичното РЗИ. При нужда, се пръска срещу паразити и допълнително.

Така или иначе, на човек се налага да разчита и на репеленти при превенцията срещу кърлежите. Ако в указанията към тях пише да се пръскат/мажат през 4-6 часа, по-добре го правете през 2 ч., съвета проф. Христова.

„Някои репеленти се справят по-добре. Принципно им дават по-дълъг срок на действие, но на практика не издържат толкова. Ако всеки ден човек пръска и маже откритите части на тялото или по дрехите, това отблъсква кърлежите“, убедена е тя.

И все пак най-важното остава да се следи за забити в тялото кърлежи и да се отстраняват бързо. Както знаем, опасността от предаване на болести нараства правопропорционално на времето, в което насекомото остава в тялото.

Въпреки това, като процентно съотношение вероятността да се заразите остава ниска. „Смята се, че до около 1 до 3% от ухапванията от кърлежи водят до заболяване. Едва 20% пък са заразените кърлежи, освен това не всички заразени успяват да предадат инфекцията – успяват само около 10%“, успокоява проф. Христова.

Най-често предаваната зараза е Лаймската болест (Борелиоза). Тя може да хронифицира. Започва със слаби симптоми продължително във времето и постепенно се засилват. Минават месеци, дори години преди да станат необратимите промени, обяснява експертът по инфекциозни болести. Това не означава, че всеки непременно трябва да се тества след всяко ухапване, а по-скоро седмица-две след това да наблюдава активно мястото за поява на типичната червенина с по-светъл център и 5 см в диаметър, която расте. Имайте предвид обаче, че и тя не се проявява при всеки, или поне при една трета от инфектираните.

Останалите, предавани чрез ухапване от кърлежи болести, са остри заболявания, тоест протичат с висока температура и неразположение и не оставят съмнение, както Лаймската болест, дали сте заразени. След преболедуване и лечение симптомите минават.

Най-добре е човек да отиде при лекар за изваждането на кърлежа. И все пак много хора не го правят. В този случай насекомото нито се маже с олио, нито се задушава, гори или убива по начините, по които са го правили нашите баби. Самият проф. Тодор Кантарджиев неведнъж е казвал: „Кърлежът не се върти, не се гори и не се маже с олио. Хваща се с тънка пинсета най-близко до кожата и се издърпва внимателно“.

В случай, че хоботчето на кърлежа се скъса при изваждането и остане в тялото, ще го познаете – остава съвсем малка черна точица. „Това е толкова опасно, колкото целият кърлеж да остане. Дали е целият, или само хоботът, евентуалната зараза е именно в хобота. Ако остане, той трябва по някакъв начин да се извади, дали както се вади трън – с обгорена на пламък или дезинфекцирана игла, или ще се ходи при хирург, но този хобот трябва да излезе“, съветва проф. Ива Христова.

„Човешкото тяло така или иначе ще го отхвърли, тоест ще го капсулира. Но тук опасността е, че минава време и ако е заразен кърлежът, ще успее да предаде заразата. Самият хобот като чужд елемент в тялото ни няма да ни навреди, тялото ще го изолира. По-скоро опасността е от престояването, което увеличава шансът да се заразим“, казва още експертът.

Но тя признава и нещо друго: „По начало е трудно да се справим с кърлежите. Не бива да мислим, че някой е решил въпроса, защото дори в Австрия и Словения има страшно много ухапвания. Въобще те са много активни и не е толкова лесно“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *