СВОБОДНО ВРЕМЕ

Чудо: Пловдивчанин от Чикаго откри брат си, изчезнал преди 30 г във Виетнам СНИМКИ

На 25 април 1997-а с моето семейство получихме политическо убежище в Америка след 7 години престой. През това време съм имал дни, в които съм работил по 70-80 часа на седмица. На 19 юли 1997-а на бял свят дойде дъщеричката ни София – едно малко съкровище, а на 27 ноември 1997-а, след близо 30 години в неизвестност, открих моя любим брат Никола – той изчезна през 1969 г. във Виетнам и дълго не знаехме нищо за него”.

Това разказва пловдивчанинът Иван Тодоров, за когото 1997 година се оказва преломна в живота му.

Преди да замине зад океана, Иван Тодоров е барман и управител на ресторанти в системата на Балкантурист, пише „Марица“.

„Бяхме млади, имах много приятели. Започнах в Балкантурист, после на морето. Последните ми 5 години в Пловдив държах барчето на юристите в центъра – РСВ, на гърба на аптека „Марица“.

И така – на 5 април 1990 г. заминах за Америка. В САЩ съм бил и бояджия, в началото работех каквото намеря, за да оцелея. Сега съм на 67 години, 31 години работих по поддръжка на огромен билдинг – една добре платена работа в Чикаго. Моята американска мечта се сбъдна – имам къща на три етажа и три коли в гаража. Ала сърцето ми е в Пловдив!”, разказва той.

Детството му минава по павираните улички на Пловдив – между центъра, „Антим I“ и пожарната.

„С моите приятели играехме футбол, плувахме в басейните. Спомням си махалата, там, където се създаде навремето „Локо Пловдив”, центъра с неговите занаятчии, ресторантьори, журналисти”.

Майка му и баща му от малък го учили на работливост и постоянство.

„Не е странно, че по тяхно време в царска България всеки лев е имал златно покритие благодарение на тези изключително трудолюбиви българи. Моето поколение – между 65 и 70 години – също от малки работехме, за да имаме наши собствени пари – за ръчен часовник или качествени дънки“, казва той.

Днес, връщайки се в Пловдив, Иван казва, че тези 31 години зад граница минали като миг.

„В Чикаго познавам различни и интересни личности – строители, икономисти, инженери, хора талантливи и със златни ръце. Като Мартин Марти, който е голям компютърен спец, Тошко, който прави идеални бани и кухни, Самуил, който прави най-вкусното кисело мляко в Чикаго или преуспелия бизнесмен Филип Филипов, създал империя на няколко континента – той също е израсъл в Пловдив”, разказа пловдивчанинът.

Самият той пък с упоритост и постоянство успява да събере близо 100 хил. долара. С тях купува „билдинг“ (сграда на три етажа), която струва 350 хил. долара с „даунпеймънт“ (първоначална вноска) 90 хил. долара.

„Това може да стане само в Америка, никъде другаде – било в Германия, Франция, Испания, Италия или Англия –  едно емигрантско семейство да може да купи къща или билдинг. Парадоксът с нашия „билдинг“ беше, че аз, емигрантът с 9 години работа в САЩ, станах хазяин на американци, които живееха на 3-те етажа, а бяха трето и четвърто поколение американци, дошли от Германия и Ирландия“.

За Иван Чикаго и до днес си остава най-динамичният град в света. В него живеят между 100-150 хил. българи, има 5 български училища до 8-и клас.

„С общи усилия строим и купуваме български училища и клубове. Помагах активно и за построяването на църквата „Света София” в Чикаго – вдигнахме я от основи, а в нея днес има банкетна зала за кръщенета и сватби. Членовете й са близо 200 души, а аз 10 години съм бил ангажиран пряко в църковното настоятелство”, хвали се нашенецът.

Съседи с Пиронкова – и в Пловдив, и в Чикаго
„Най-голямата радост и гордост на нашия квартал е световноизвестната тенисистка Цвети Пиронкова. През юни 2010-а тя стигна до полуфинала за жени на престижния турнир  “Уимбълдън” – така прослави България по света.

С баща й, който е и неин треньор – Кирил Пиронков, живяхме като деца в една къща. Израснахме заедно – сега Кирчо със своето семейство живее на 50 метра от нашата къща в Чикаго”, разказва пловдивчанинът.

Чападжиев почерпи националите в небостъргач
Българската колония в Чикаго е силно впечатлена от Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г. Всички наши мигранти очаквали с голямо нетърпение футболната среща между България и Гърция.

„На мача с Гърция бяхме 3000 българи, а гърците – 30 000 души. И за пръв път ние бихме с 4:0. Със сина ми и приятели бяхме там, на стадиона. След срещата карах по магистралата моя “Олдсмобил” Делта 88 – сам между стотици гръцки коли, от които се развяваше гръцкото знаме.

Макар че паднаха от България, гърците се радваха, понеже бяха за пръв път на Световно първенство по футбол. След мача футболистите дойдоха в нашата църква „Света София“ и отчето ги благослови. А вечерта българинът с голямо сърце – Шефкет Чападжиев, даде вечеря за отбора на върха на небостъргача „Джон Хенкок“, където има апартамент“, разказва той.

Снимки от Иван Кирев и личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *