СВОБОДНО ВРЕМЕ

Синът на Тодор Живков – 15 години заточеник в дома си, страхувал се, че ще го разстрелят като Чаушеску

Малцина бяха хората, които след 10 ноември 1989 г. бяха виждали с очите си Владимир Живков. Синът на комунистическия лидер Тодор Живков почина на 22 юли, 40 години след мистериозната смърт на своята сестра Людмила, припомня Narod.bg.

Последните три десетилетия от живота на Владо Живков бяха белязани от атавистичния му страх от хората, признават негови роднини.

Заради екстремната форма на уплах, проявила се след падането на баща му от власт и подхранена от призивите за реваншизъм и бесило, звучащи от многолюдните софийски площади, наследникът на Бай Тошо се затваря в къщата си в баровския квартал „Бояна“ и не прекрачва отвъд границите на дома си близо 15 години, съобщи „Уикенд”.

„Вовата не успя да се оттърси от шока от внезапното рухване на идеалния му свят. След като Тодор Живков подаде оставка и демокрацията се възцари, той беше изгонен от всички номенклатурни постове, които заемаше – изхвърлиха го от ЦК на БКП, от Народното събрание, от председателския стол на международната фондация „Людмила Живкова“, махнаха го и от Съвета за духовно развитие към Министерския съвет…

Подобна бе съдбата на всички членове на клана Живкови, но единствено Вовата се поболя от страха от кърваво отмъщение“, описват драмата на „червения“ принц близките му.

Според думите им, Владимир буквално можел да умре от притеснение в първите дни на смутния месец януари 1990 г. Тогава е арестуван Тодор Живков, а  Главна прокуратура образува 5 дела срещу бившия Първи.

„Няколко дни след като натикаха Живков в следствената килия на „Развигор“, неговият син Владимир получи първата си сериозна паник атака. Не можеше да диша, кръвното му скочи до рекордни граници – 230 на 140. Той обаче не искаше и да чуе да постъпи в болница – беше го страх, че лекарите ще го уморят. Наложи се медици от Правителствена болница да идват у дома му и да го спасяват“, спомнят си близки до семейство Живкови.

Впоследствие се оказва, че Владо Живков е получил остра форма на антрофобия – изпитва патологичен страх от хора и от човешка компания. Заболяването, което е вписано в Международната класификация на болестите, представлява частен случай на социална фобия.

В случая на Владимир Живков то е предизвикано от нервен срив и силен шок от драматичните събития след 10 ноември 1989 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *