СВОБОДНО ВРЕМЕ

Храмът, до който се стига с каяк / СНИМКИ

Прочутата потопена църква в язовир „Жребчево“ носи името на св. Иван Рилски. Устояла е на водните стихии на времето, въпреки че вече 56 години всяка пролет се пълни с вода от язовира. Привлекателното за туристи място не разказва просто историята на един храм, а и миналото на три изселени и потопени под вода села.

Потопената църква се намира на 156 км от Пловдив. Тръгваме сутринта, за да имаме повече време да се насладим на величието й, а и за да се отдадем на откраднат миг за риболов.

Поемаме по магистралата в посока Стара Загора, влизаме в града на липите, хващаме пътя за  Мъглиж и Николаево и не след дълго пред нас се ширва  язовир „Жребчево“. Има и още един път – той е по-дълъг само с 3 км, но след магистралата трябва да се поеме към  Нова Загора, от там да се продължи към Кортен, Баня, Оризари.

И така след около близо 2 часа път пред очите ни се разкрива безкрайната шир на язовира и една „плаваща“ в него църква. Тя е градена през далечната 1895-а с дарения от местни жители. Тогава те издигат храм в с. Запалня. Всеки помагал с каквото може  – едни дали част от земите си, други намерили майстор да извае иконостаса. Камбаната огласявала цялото село и в делник, и в празник, превърнала се в пазител на вярата и българския дух.

И така, докато през 60-те години на миналия век не се взима решение за строителство на язовир, който да събира водите на река Тунджа. Определеното място за изграждането на съоръжението било на територията на три села – Запалня, Долно Паничарево и Жребчево.

Хората протестирали и не искали да напуснат домовете си, но планът за строителство влязъл в ход. Така те били принудени да се изселят – едни започнали да пренасят камък по камък, за да изградят наново своя дом, а други изоставили всичко. Църковния олтар преместили в Копринка и Гурково, а камбаната – в Твърдица.

Не след дълго започнало и изграждането на самия язовир, който бил завършен през 1966 г., а от къщите и читалищата не останал и помен. Само църквата строителите така и не успели да потопят изцяло и така останала единствена да стърчи над водата. Причината е, че храмът е изграден на хълм, който бил най-високото място в селото.

Така днес, 56 години по-късно, при пълноводие църквата „Св. Иван Рилски“ е потопена, а през сухата част на година  водата се отдръпва и човек може спокойно да влезе и да се разходи в храма. Но възможност за стигане до нея има, и когато е потопена – просто трябва да се намокрим до колената или до кръста, в зависимост от нивото на водата, и да прецапаме.

А за любителите на водните спортове е достатъчно да грабнат един каяк и да доплуват до входа. И ако изберете този вариант, преди да слезете от каяка, не забравяйте да си направите една нестандартна снимка за спомен.

И макар стенописите, куполът и красивите икони да липсват, още прекрачвайки прага на храма, се усеща вярата на хората, които идват. Те са оставили редица нови икони, пред които няма как да не останеш смирен.

Разбира се, не липсва и малка икона на свети Иван Рилски – нейния покровител. Свеждаме глава пред светините и поглеждаме нагоре, а над нас се синее само небето. Душата пък изведнъж се изпълва със спокойствие.

Така обиколката на църквата отвътре приключва и се отправяме на разходка в околността. На едно възвишение, в близост до „Св. Иван Рилски“, виждаме и останки от старо гробище. А следобед се отдаваме на разпускане с риболов. Възможният улов е разнообразен – сомове, шарани, амури, костури, каракуди, червеноперки, платики и толстолоби.

Заради тази необикновена история с църквата язовир „Жребчево“ се превръща в притегателно място за фотографи, любители на мистичното и пътешественици. А руините на храма „Св. Иван Рилски“  – в символ на непреходното и на вярата.

Старозагорският митрополит Киприан традиционно служи литургия в потопената църква „Св. Иван Рилски“ в язовир „Жребчево“. Това се случва през последните три години. Така в първите дни на август, когато водата се е оттеглила от храма, духовенството влиза вътре и църковните песнопения го огласят отново. Така, както е било преди десетки години.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *