НОВИНИ

Само заради това Петков спечели изборите, но Слави му готви капан, предупреди Първан Симеонов

„Продължаваме промяната“ (ПП) е свеж вариант на новото. Предния път един начумерен образ се караше от Фейсбук. Кабинетите с договорени ресурси, какъвто се очертава да имаме до Коледа, понякога са много устойчиви

Тези симпатични млади хора могат наистина да рестартират България, а изборите в неделя бяха стратегически избор – дали махалото ще върне Бойко Борисов, или ще подкрепи промяната“, това заяви изпълнителният директор е на „Галъп интернешънъл болкан“ Първан Симеонов.

Ето какво още каза Първан Симеонов в интервю за „Марица“:

– Г-н Симеонов, изненада ли ви шеметната победа на „Продължаваме промяната“?
– Изненада не.

Но това е изход от блокажа. Страната беше вкарана в задънена улица, обществото излезе и даде гласа си там, където видя изход – в „Продължаваме промяната“.

В тая луда година, с тая серия избори, в които българите издигнаха партия, създадена от 2 месеца, да управлява България – нищо от това не е лесно познаваемо. Няма метод, който да улови това.

– Победителите вече започнаха преговори. Ще имаме ли редовен кабинет този път?
– Има голям шанс за успех, защото ПП е свеж вариант. Предния път един начумерен образ се караше през Фейсбук. Този път имаме усмихнати хора, които обещават да работят. И народът им вярва. Вървим към четворна коалиция с „Демократична България“ (ДБ), „Има такъв народ“ (ИТН) и БСП – натам трябва да се действа. И който тръгне да прецаква това, прецаква себе си.

– ДБ и ИТН ли са големите губещи?
– Всъщност ДБ не са големи губещи, защото, въпреки прелетите гласове, са потенциален партньор на ПП. А и секторът, в който са ДБ, е бил и в много по-големи кризи. По-големият губещ от цялостната ситуация е ИТН, защото там и без „Продължаваме промяната“ нещата бяха тръгнали надолу.

– Кирил Петков обяви, че се готвят за пълен 4-годишен мандат. Възможен вариант ли е това?
– Може и да го бъде. Тия кабинети с договорени ресори понякога са най-устойчиви. Въпреки капаните, които сега ще трябва да се обезвреждат – скъп ток, високи цени, ковид криза.

– Вярвате ли, че „Продължаваме промяната“ ще успее да състави А отбора на България, както обещава?
– Да, тия симпатични млади хора могат да рестартират България. Готвили са се за това. А и не са наивни, както хората в повечето нови формации. Напротив, тия са печени.

Имат и нещо, което мнозина други нямаха. Борисов казваше: И аз, и вие сме прости и се разбираме. Тия ни казват друго: Ние, българите, не сме прости, а успешни, можем като другите. Това е терапевтично и точно на това се дължи и част от успеха им дотук.

Наистина имаха шанс да влязат в служебния кабинет, което ги направи ракета носител. Най-важното обаче е, че носят качествено нов елемент, карат хората да вярват. А и не бяхме виждали усмихнат политик много отдавна, от времето на Стефан Софиянски.

Имат потенциал да управляват, както имат и ДБ, и БСП. Дори ИТН имат читави хора. Може да се сглоби кабинет. Има пречки – БСП, Слави Трифонов. По-сериозна обаче е третата пречка – колко монолитна ще е групата на ПП, 70 души, от които огромната част не са помирисвали политика.

– Наднича ли зад проекта ПП един посланик?
– Не наднича посланик, а стил, който е американски, западно-либерален стил. Западът би трябва да се радва на това правителство – много по-либерално, по-малко балканско, т.е. отиват си консерваторите, идват либералите.

– Това ли е краят на ИТН, или има още потенциал?
– Проектът на Трифонов има потенциал да оцелее, но не повече. Това протестен проект – да се свали Бойко Борисов. Но оттам нататък трябваше да се трансформира в пътна карта, която не се случи. Така че ПП са продължение, за по-точно име на партия не мога да се сетя.

Това беше питането на тия избори – дали народът ще върне ГЕРБ по някакъв ефект на махалото, или ще подкрепи промяната, както се случи.

– След срива на БСП доживяхме и оставка на лидера Корнелия Нинова. Накъде отива столетницата?
– Имаше грешна стъпка от страна на Антон Кутев от служебния кабинет да скочи срещу Нинова. Това е недалновидно преди балотаж на президентски избори. А БСП е единствената твърда структура, която може да подкрепи президента на втори тур. Видяхме и хиперреакция на Нинова. И двете страни не си дават сметка, че трябваше да проявят търпение, поне докато мине балотажът.

А иначе БСП се е запътила натам, накъдето СДС някога. Дали ще стигне там, не е ясно, но преходът в България отдавна свърши. И двете сили на прехода имат различна съдба по много проста причина – БСП е по-голяма, има повече старо население, повече социално разслоение, затова и по-дълго се удържа на сцената.

Но се срина – да няма 300 000 гласа, звучи като шега, но е факт. Може би БСП ще последва съдбата на СДС – като не си намериш нова кауза, нов смисъл – загиваш. Макар и по-бавно.

Шансът и за БСП са нови лица – това искат хората. Те не гледаха идеологията на Кирил Петков, а усмивката му.

– За разлика от БСП обаче ДПС се представиха добре на изборите. Имат ли шанс да играят ролята на балансьор?
– Имат шанс не само за ролята на балансьор, а могат и повече от това да направят утре. Толкова хора ни обясняваха, че великите българи в чужбина са толкова важни, как ще гласуват масово. Да, гласуваха, но за ДПС. Наивността е страшна сила.

Обясняваха ни, че махаме модела ГЕРБ и се решават проблемите. Но махнахме модела и цяла година България е в застой. От другия лагер обясняват за машинации с машините.

Какво постигнаха – дадоха възможност на дебютанта ПП да завърши на първо място, да се реанимират ДПС и радикалната „Възраждане“, която няма нищо против да напуснем ЕС.

До това води безизходицата, в която беше вкарана страната заради неподготвеност и заради издигнатите високи нравствени летви.
Така се стигна до това да гласуват само 2.6 милиона българи, които да дадат надеждата си на първия срещнат! А през това време ДПС си получават 80 000 гласа от Турция.

Има риск от всичко това, защото в един момент се оказва, че е колабирала самата обществена тъкан.

Твърди вотове при ГЕРБ и ДПС и случайни изблици – това наблюдаваме. А това е опасно.

За съжаление, в България не спряхме да копаем ровове помежду си, за да падаме в тях.

– ГЕРБ загубиха в София, в големите градове, дори в Бургас, където имат най-успешния кмет. Имат ли печеливш ход? Отива ли си Борисов?
– Борисов трябва да свикне с идеята, че трябва да изчака историята да отсъди. Очевидно хората не искат да го връщат толкова бързо на власт. Имаше очакване, че хаотичната ситуация в страната ще върне ГЕРБ. Нищо такова не стана. Даже данните показваха кантар кой ще вземе втория мандат.

Борисов трябва да е наясно, че шамарът е много сериозен. И дума не може да става, че трябва отново да е на първа линия. Трябва да се радва, че ГЕРБ остана незаобиколим фактор и ако новите управляващи тръгнат да се провалят, пак ГЕРБ ще излезе напред. Но не днес, нужно е търпение.

Много политици са се чувствали огорчени, малцина успяват да си изчакат момента.

Борисов е на крачка да започне да се сърди на народа, а това ще е политическият му край.

– Пред промяна ли сме на патриотичното пространство с влизането на „Възраждане“ в парламента?
– В този сектор партии се появяват и изчезват, ВМРО е нещо по-различно, те гледат на себе си като на наследници на историческа организация.

„Атака“ изскочи през 2005 г. и пробивът им много приличаше на този на „Възраждане“, говореха същите неща. После дойде НФСБ, последван от „Възраждане“, което е пак вид „Атака“. Има цикличност в сектора, който е много по-голям от спечелените гласове сега – около половин милион души. И тук се търси някакъв Кирил Петков на българския патриотизъм. Ще видим дали Костадин Костадинов може да изиграе тази роля. „Възраждане“ ще продължи да расте в парламента, където вероятно ще се позиционират като контра на всичко и всички. И на следващите избори може да имат и по-добър резултат.

– Как коментирате рекордно ниската активност?
– Обяснимо – караме хората да гласуват за трети път за година. Все пак очаквах активността да е по-висока, но подцених скептицизма на българина. А и цялото говорене за ковид, машините уплашиха хората, измишльотините за допълнителните машини. Притеснявам се от институционалната нелегитимност и от намеренията за нова конституция – това са опасни намерения. Няма нужда да рестартираме държавата, просто трябва да спазваме наличните правила.

– Румен Радев ли ще е следващият президент?
– Той е фаворитът, но да не предпоставяме изборите. Няма да е лесно. А и ниската активност помага на опонента му.

– Има ли опасност от авторитарно президентство, каквито внушения прави Борисов?
– Не мисля. Да, ако пак спечели изборите, Радев ще е новият Голям в българската политика – предишният беше Борисов, преди това – Сакскобургготски и Костов. Ние обичаме да е ясно кой е шефът. Е, сега вече Радев е шефът.

Независимо че като президент няма реални правомощия, в парламента ще има сериозен микс от подкрепящи го партии. Това означава, че Радев ще е в силна позиция. Но той няма мислене на автократ. Абсурдно е да очакваме да стане българският Путин – дори Борисов не стана, въпреки обвиненията в авторитарност, той и до ден днешен се вслушва в общественото мнение.

Да, Радев е праволинеен, дори скован на моменти. Но май е дошло времето на праволинейните в българската политика. Явно на хората им писна от гъвкавост и безгръбначност и вече искат предвидимост, политици с главата напред. Затова харесват Кирил Петков.

Мина времето на революциите, на чегъртането. Хората не искат битки за миналото, а повече пари в джоба, възможност да живеят спокойно, да почиват отвъд трите морета.

Кой е Първан Симеонов?
Той е завършил Езикова гимназия „Ромен Ролан“, журналистика и политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изследовател в областта на политическите партии. Изпълнителен директор е на „Галъп интернешънъл болкан“. Част от мрежата на Института по социология „Иван Хаджийски“ и на клуба „Конрад Аденауер“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *