СВОБОДНО ВРЕМЕ

Дамян Дамянов: Случваше се, когато се насити на някоя жена, Владко Живков да я набие и да я даде на охраната

Случваше се, когато се насити на някоя жена, Владко Живков да я набие и да я даде на охраната, казва Дамян Дамянов в интервю за 168 часа.

Дамян Дамянов: Случваше се, когато се насити на някоя жена, Владко Живков да я набие и да я даде на охраната

– Господин Дамянов, навремето се носеха всякакви слухове за издънките на Владимир Живков, какво от тях е вярно?
– Ние с Владко сме имали едно общо гадже, а преди да се ожени, Маруся, бъдещата му съпруга, живееше в нашата кооперация. За любовния живот на Владко и Людмила мога да разказвам много… Аз не съм като баща ми, който беше на другата крайност – „молчат и не рассуждат“, за да не се наруши авторитетът на партията…

– Но някои от легендите за любовните похождения на сина на бай Тошо бяха доста мрачни…
– През 1974 г. имах право да посещавам хотел „Рила“, да си купувам цигари и т.н. Имаше две телефонни кабини там, където по-късно падна сградата. И гледам едно момиче излиза от едната и плаче… Казвам: Другарко, нещо да помогна? Запознахме се. После тя първо беше с мене, после тръгна с Христо Малеев, а накрая и с Владко – някъде в началото на 1975 г. И вече чак след промените през 90-те се виждаме с нея, а тя ми казва: „Аз няма да му простя никога на Владо…“ Аз питам защо? А тя казва: „Той ме преби и ме даде на охраната, но аз им избягах“. И аз така съм чувал, че когато се насити на дадена жена, той я предлагал на охраната… Но за разлика от мен той някак нямаше афинитет към жените. Той си ходеше така „пет за четири“ и само ако го запознае някой барман, защото той много обичаше да ходи по баровете. На „Заимов“ в ресторанта и бар „Ракета“ ходеше много… Но имаше и нещо друго – докато беше жива, Мара Малеева го стягаше, но когато тя почина, вече се разпусна. Всяка година между 1 и 20 август почивахме заедно на морето в Евксиноград – Живков си тръгваше докъм 15-и, но семейството му стоеше повече. Владко беше с една много особена психика, комплексиран. Имаше една много особена нагласа. Не искаше публичност. Винаги е бил в лъча на прожекторите, винаги охрана го следи… на мен такова нещо не би ми пречило, но на него явно много му пречеше… Той просто искаше да избяга от тая публичност.

– Калин Тодоров в книгата си разказва за един скандален случай, когато посред нощ на балкона на Владимир Живков пищяло голо момиче, а отсреща била настанена официална западногерманска делегация начело с Ханс-Дитрих Геншер…
– Това, което описва Калин – да се появи голо момиче и да вика, не е някакво чудо невиждано за Владко – това се е случвало много пъти…

– Но имаше и много по-лоша мълва, като например тази за фатална връзка с телевизионната говорителка Татяна Титянова…
– Познавах Татяна Титянова, била е и вкъщи на гости и смятам, че не са верни слуховете Доколкото я познавам – имал съм само две-три срещи с нея, тя имаше един крайно неподходящ характер за късния социализъм у нас. И понеже се движеше в много специални кръгове – да речем, шеф на ПГУ на ДС, и ако нещо не й хареса, много обичаше да си прави и шеги. Обаче с такива хора шеги не трябва да си правиш… Директно казваше: „Аз ще те изоблича!“. Къде ще го изобличиш, бе?! Летиш от седмия или от десетия етаж – няма такива работи.

– За Владко се говореше, че често бил задържан пиян от милицията и че дори уринирал на мавзолея…
– Да, наистина има случки много с него, където е задържан от милицията, но не е на мавзолея – това е една художествена добавка. А в милицията първо бият малко, пък тогава питат кой си, но Тошо като разбрал е казвал: Нека му е! Аз също до 25-годишна възраст пиех, но сега не близвам и капка, но при Владко Живков ставаше една много лоша реакция, алкохолна психоза вследствие на алкохолно натравяне и започваше да буйства и да бъде неадекватен. След това изпадаше в дълбок махмурлук и съжаляваше, но никой не можеше да го контролира. Освен това не можеше да откаже на никого. А приятелите му го викаха постоянно Имаше два стола – единия в „Бояна“ на Политбюро за Държавния съвет, а другия в хотел „Рила“. Отива примерно в „Рила“ с охраната и казва: Искам 30 бутилки вино „Евксиноградско“, 15 „Алиготе“ и 15 „Мискет“! Никой не може да му откаже. А той подписва една разписка – не плаща.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *