СВОБОДНО ВРЕМЕ

Емилия, която е родом от Пловдив, се върна в България, за да осъществи детската си мечта

„Детската ми мечта беше да уча медицина. Върнах се в България, за да я осъществя, защото тук има много качествени лекари, които се раздават за обучението новото поколение лекари“.

Това споделя петокурсничката Емилия Гюлева. Родом е от Пловдив, но когато е на петгодишна възраст, родителите й решават да емигрират в Англия, за да осигурят на трите си деца по-добър стандарт.

Така, 17 години или целия си съзнателен живот Емилия живее в Сърбитон, Югозападен Лондон. Когато идва моментът да сбъдне детската си мечта.

„От малка обичам да помагам на хората и под влияние на майка ми, която също е лекар, разбрах, че медицина наистина е професия, която носи удовлетворение. Това е една благородна и хуманна професия, тъй като можеш да бъдеш полезен на други хора в нужда“ казва още бъдещият медик.

Така се връща в България. Защото вярва в по-добрата подготовка като студент по медицина, с повече възможности за по-ранни практически познания, както и достъп до клинична среда. И я намира. Започва да доброволства в реанимацията на ВМА, ръководена от проф. Николай Петров.

„Заради пандемията ми липсваше практически опит и поех самоинициатива да си намеря място да стажувам. След няколко прекарани тук месеца мога да кажа, че с всеки изминат ден ставам все по-мотивирана и вдъхновена от работата и колегите, както в реанимацията, така и в другите клиники. За мен това е огромен опит. А и екипът е изключително отворен и готов да ни предаде от своя опит и научи на основните манипулации, които един лекар трябва да умее“, споделя още Емилия.

Първото нещо, с което се „сблъсква“, когато идва във ВМА, е дисциплината:

„Редът и отношението към колегите и пациентите, постигнати с много труд и време, са впечатляващи. Целият екип е страхотен и винаги е на лице добрата колективна работа и добрият пример на професионализъм“.

„Във ВМА имам възможността да наблюдавам случаи, каквито няма в друга в болница. Изключително съм благодарна и щастлива за този шанс, че мога да работя и да придобивам знания в такава развита институция с вече 130-годишна история, изградена върху упоритата работа на множество професионалисти, кото са предавали уменията си на всяко следващо поколение, казва студентката и благодари на всички нейни учители“, начело с проф. Николай Петров и проф. Евелина Одисеева.

Рамо Емилия получава и от д-р Ралица Маринова, която й дава ценни напътствия за работата й в една от най-травмиращите специалности:

„Тежко е, защото повечето пациенти са без перспектива, но точно тук се получават най-много познания, тъй като имаме цялостен поглед над пациентите и по този начин се изгражда клиничното мислене на един студент. Освен това, за да си адекватен като специалист, ти трябват познания в много области, например спешна медицина, вътрешни болести, хирургия и много, много други“.

„Като студент по медицина вярвам, че това е най-доброто място да придобиеш качества, за да станеш добър лекар“, признава бъдещият медик.

А добър лекар, според нея, се става с много труд, усилия, дисциплина и всеотдайност към професията. И още – един лекар винаги трябва да знае отговорността, която носи при лекуване на пациенти и с вземането на животоспасяващи решения.

По думите й, доверието на колеги и пациенти се печели с уважение, респект и разбиране към човека, без значение кой е.

Защо си заслужава да остане в България?

„Мисля, че в България има немалка възможност за реализация и развитие. Когато си на място, където имаш подкрепата на семейството и приятелите си, нещата се случват по по-добър начин. Още една причина да се върна в България е, че това е моята Родина и тук се чувствам в дома си, макар през по-голямата част от живота ми да съм живяла в чужбина. Освен това, обучението, което получаваме, е на световно ниво“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.