ЗДРАВЕ СВОБОДНО ВРЕМЕ

Д-р Ани Димитрова: 7 фактора ни пречат да отслабнем

Д-р Ани Димитрова е холистичен здравен треньор от Русе.

Посветила се е да помага на жени на средна възраст да върнат здравето си и оптималното си тегло, без лекарства и без лишения.

Един от методите, който практикува, е Техники за емоционална свобода (ТЕС). Д-р Димитрова е създател на система от 7 стъпки към перфектно здраве и вълнуващ живот. Автор е на книгата “Най-добрият лекар… си ти”.

– Д-р Димитрова, защо от лекар по дентална медицина станахте холистичен здравен треньор?

– На 56 години съм и 25 от тях работих като зъболекар. Имам семейна клиника в Русе. Но от 4 г. практикувам съвсем друго. Причината е моето лично “пътуване” към здравето. Моят основен проблем не беше наднорменото тегло, макар че никога не съм била слабичка. В резултат на различни диети и гладувания съм отслабвала с 20 и повече килограма, но нямам период, в който да съм без наднормено тегло. Спазвах диети от 16-ата до почти 30-ата си година, когато се появи болката в кръста ми. Тя сложи край на моето фокусиране върху това как изглеждам. Тази болка продължи почти 20 г.

Обвинявах зъболекарската професия, както и гена на майка ми, която страдаше от същата болка. Но сега, когато виждам ситуацията от друга гледна точка, съм благодарна на моята майка, че не тръгнах по нейния път да търся спасение в операции, в отваряне на гръбначния канал, в смяна на тазобедрени стави. В крайна сметка тя си остана с болката въпреки операциите. Убедих се, че те не са решение, и избрах алтернативен път. Промених себе си, за което много ми помогна системата “Хюман дизайн”, и промених отношението си към болката

Работих върху емоционалните травми от детството. Създадох нови навици в ежедневието си. Правех лечебни гладувания по Лидия Ковачева с идеята, че като намаля теглото, ще отстраня и причината за болката в кръста. Само че болката си остана. Да, тя намаля и се промени, можех да я контролирам без лекарства, но не изчезна.

На 50-годишна възраст станах студентка в Института по интегративно хранене в САЩ чрез онлайн обучение. Защото вярвах, че храненето е много важно, не толкова като калорийна стойност, а като състав и вид енергия, която даваме на тялото. Така получих дипломата си за холистичен здравен треньор.

За да си помогна, пишех положителни утвърждения, медитирах, правех йогийско дишане, визуализирах и работех с Техники за емоционална свобода (ТЕС).

Научих за ТЕС през 1996 г. при едно от първите ми посещения при д-р Людмила Емилова. Купих си книгата на Иван Петърнишки за ТЕС, но без да имам дълбочината на познанието, тези техники не работеха за мен. През 2015 г. прочетох за Карл Доусън – авторът на системата “Пренареждане на Матрицата с ТЕС”. Научих, че ще прави обучение в България. За да участвам, ми трябваше първо и второ практическо ниво по ТЕС. Изкарах ги при Ирена Рельовска-Бартън в София, създател на БАРЕП (Българска асоциация за развитие на енергийната психология). След една демонстрация на ТЕС в курса болката ми изчезна.

При това не работех върху болката, а върху страха си да разговарям с непознати хора по телефона. Появиха се спомени, имах силна емоционална реакция и накрая се успокоих с помощта на Ирена. После се прибрах в Русе. В продължение на няколко дни усещах, че е настъпила някаква промяна в мен. Накрая осъзнах, че болката я няма

Бях шокирана, че 20 години ме боли, а когато болката изчезна, аз не разбрах веднага. Но вече четвърта година болката не се връща.

– Какво друго постигнахте благодарение на ТЕС и пренареждане на Матрицата?

– Започнах да шофирам без страх и с удоволствие. Преди това за 20 г. с книжка ми се е случвало да шофирам общо 4 пъти, като това беше съпроводено с панически атаки. Удоволствието от шофирането всъщност беше страничен ефект на това, че с помощта на ТЕС повиших самооценката и самоувереността си. Преди това не си вярвах.

След като си помогнах по този начин, вече не можех да работя като стоматолог. За мен беше важно да помагам на хора, които страдат с години от хронична болка и други здравословни проблеми.

Парадоксално обаче за клиентките ми здравословен проблем №1 се оказваше наднорменото тегло, въпреки че повечето имаха високо кръвно, висок холестерол и триглицериди, метаболитен синдром, диабет тип 2 или депресия, страдаха от безсъние, ниско самочувствие, не се харесваха, липсваше им енергия. Имаше дори жена, диагностицирана с мозъчен тумор, но и тя най-много се тормозеше за теглото си. Ето защо, най-често работя за премахването на факторите, които пречат на хората да отслабнат и така да подобрят здравето си.

Повечето хора, които не могат да се справят с наднорменото тегло, се питат защо не могат да отслабнат трайно въпреки усилията, които полагат да се хранят здравословно, понякога изобщо да не се хранят, да тренират с часове във фитнес залата. Отговор на този въпрос дава една мисъл на Алберт Айнщайн: “Лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различен резултат”.

Това, което правим отново и отново, е да минаваме от диета на диета, от спорт на спорт и все да няма траен резултат. Наистина, с някои диети сме успявали да отслабнем. Проблемът е, че ефектът е за кратко. Дори да трае година или две, всеки от нас се е сблъсквал с така наречения йо-йо ефект и теглото се е връщало обратно.

Убедена съм, че за преодоляване на упоритото наднормено тегло е нужен холистичен (цялостен) подход.

Проблемът трябва да се третира многопластово, както при хронично заболяване. Аз не се справих с моята хронична болка само с гимнастика, йога и хранене, а трябваше да работя също върху отношението си към болката, върху това какво мисля за себе си. Пътуването ми към здравето беше пътуване към мен самата. Излишните килограми бяха само симптом, зад който стоеше истинската причина.

Знаем, че ако се тъпчем със сладолед и шоколади, няма да отслабнем. Но въпросът е какво ни кара да ядем по този разрушителен начин и да не искаме да се движим.

– Какво стои реално зад наднорменото тегло и блокира опитите да отслабнем?

– Седем фактора блокират опитите ни да отслабнем. На първо място е стресът, и то хроничният, натрупващ се стрес. Сам по себе си стресът има защитна функция при човека, свързана с оцеляването. Ако нещо ни гони или ни напада, нашият първичен мозък – амигдалата, включва реакция на стрес – бий се или бягай. За кратко време всички мускули се мобилизират и спират всички храносмилателни и растежни процеси.

При хроничния стрес обаче ниски по сила дразнения се повтарят по няколко пъти през деня, и то всеки ден. Например задръстванията, в които попадаме на отиване и на връщане от работа, неприятните клиенти, колеги и шефове, скандалите с партньора вкъщи, неудовлетворението, когато се погледнем в огледалото, критичните мисли към себе си и тялото си, чувството на вина.

Храненето на крак, между другото, също е стрес за организма. При стрес се отделят хормоните кортизол и адреналин. Кортизолът повишава кръвната захар заради нуждата от енергия, при което се секретира инсулин. Високият инсулин обаче прави невъзможни процесите на разграждане на мазнините.

Така при хроничен стрес имаме постоянни завишени нива на инсулин в кръвта, което води до инсулинова резистентност – тоест дори да имаме инсулин, той не успява да отвори рецепторите за глюкоза в мускулите и в мозъка, тя си остава висока, отделя се още инсулин и се получава порочен кръг.

Вторият фактор е използването на храната като наркотик, за да заглушим негативните емоции от деня. Това е проява на емоционално хранене. Прибираме се вкъщи, отваряме хладилника, заравяме се вътре и ядем всичко, което е пред очите ни, дори боб от консерва. Използваме храната, за да се успокоим и да се почувстваме добре.

Когато заместваме с храна липсващите положителни емоции, се появява непреодолимото желание за конкретна храна (например шоколад или чипс). С Ирена Рельовска правехме ТЕС за този непреодолим копнеж по любима храна, моята беше шоколад. Ненадейно се появи спомен с вече покойната ми баба как като дете се въртя около нея, докато тя меси сладки пурички. С помощта на ТЕС приех и прехвърлих позитивното усещане и любовта от шоколада към човека, защото всъщност храната не ни дава любов.

Храната може да ни дава усещане за пълноценност, стабилност и тежест, когато не се чувстваме сигурни в себе си. Може да служи и за награда. Аз лично се награждавах с любимата храна, когато свършех нещо добре.

Третият фактор, който блокира опитите ни да отслабнем, е вътрешната съпротива срещу спортуването и регулярното движение. Най-често вземаме решение на Нова година да започнем здравословен режим на хранене и да спортуваме редовно. Но след първата мускулна треска бързо се отказваме. Зад това стоят неприятни спомени от часовете по физическо, в които не сме покривали нормативите и може би сме били с наднормено тегло още като ученици, или други неприятни асоциации от миналото. Затова за нищо на света не свързваме спорта с нещо приятно. Препоръчах на моя клиентка комплекс от упражнения, които да си прави вкъщи. Но тя ми каза: “Не искам и да чувам за лицеви опори – всичките ми опити да отслабвам през годините бяха свързани с лицеви опори. Мразя ги”.

Тук говоря не само за тренировки, а за всякакво движение, защото телата ни са създадени, за да се движат, и това е здравословно за нас, независимо от колко калории ще изгорим. Липсата на движение създава здравословни проблеми. Но ако се движите или спортувате с неприятно усещане, се намирате в ситуация на стрес и вместо да получите добър ефект, вие си вредите. Ежедневното движение поне по половин час би свършило чудесна работа, ако е положително преживяване.

Болката зад свръхтеглото, какво се опитваме да скрием зад свръхтеглото е четвъртият блокиращ фактор. Теглото може да се явява доста удобен параван, зад който да скрием емоционалните травми, нанесени в детството. Тогава може и да не се е случило грандиозно травмиращо събитие. Достатъчно е малкото безпомощно дете да си е направило извод, че не е достатъчно добро, че не заслужава да бъде обичано, и е започнало да трупа килограми, за да се предпази от света около себе си.

Теглото също ни помага да скрием страха си от общуване и свързване с другите, страха от отхвърляне, самотата си, липсата на любов, това, че не се приемаме и не се обичаме. Всеки от нас може да има една или няколко от тези причини и подсъзнателно да не иска да отслабне. Когато с помощта на ТЕС открием кога се е получила травмата и я отработим, се сриват всички останали мисловни модели и вярвания, които ни пречат да отслабнем. Но ако се движим по обратния път от сегашното към миналото, може да се наложат многократни сеанси, за да се отработят всички аспекти на проблема.

Петият фактор е отказът от удоволствие и грижа за себе си

Понякога сами се ограничаваме и бягаме от удоволствието. По мое време не беше прието да се стремиш към собственото си удоволствие. Майките героини бяха на почит, а те се лишаваха доброволно от удоволствие, за да се жертват за благото на децата и на съпрузите си. Когато обаче се забавляваме и си доставяме удоволствие, предизвикваме отделянето на хормони и невротрансмитери в тялото, засилващи метаболизма и така съдействащи на отслабването.

Шестият фактор са блокиращите убеждения – историята, която разказваме на себе си, за да обясним защо все още сме с това тегло. На въпроса “защо съм дебела/дебел” отговаряме с някои от следните блокиращи убеждения: това е генетично; имам хормонален проблем; боли ме кръстът, гърбът, коляното и затова не мога да спортувам; след менопауза е много трудно да се отслабне.

Ако имате убеждението: “Ако отслабна, трябва да се лишавам, за да запазя теглото си”, може съзнателно да се стремите да отслабнете, но подсъзнателно да се връщате към наднорменото тегло, защото не е много приятно цял живот да се лишаваш.

Друго убеждение е: “Ако отслабна, другите жени ще ме критикуват и обсъждат”, особено ако общувате с кръг от пухкави приятелки и само вие отслабнете. Ето още няколко блокиращи убеждения:

“Ако отслабна, значи съм се поддала на натиска на обществото”, което е бунт срещу общественото мнение.

“Ако отслабна, ще стана обект на мъжко внимание, а това може да е опасно”. Това убеждение, свързано със сексуален тормоз, съществува почти у 80% от жените. Защото думи и действия, за които се водят дела за сексуален тормоз в Америка, у нас остават без законови последствия, но не и за психиката на жената.

“Ако отслабна, ще трябва да си купувам нови дрехи”, а това е свързано с финансови разходи.

Заради такива убеждения се получава несъответствие между това, което вярваме, че искаме, и това, което действително искаме на подсъзнателно ниво.

Седмият фактор, който ни блокира, са „вторичните ползи” от наднорменото тегло.

Например ползата да имаме голямо тежко тяло, за да носим товара от задължения, с който сме се нагърбили. Много от жените сме свикнали да поемаме отговорност и за родителите, и за съпруга, и за децата, и отделно да си вършим нашата работа. Понякога чисто физически трябва да сме стабилни, а едрото тяло създава усещане за стабилност. Обемното тяло създава също физическа преграда между нас и другите хора. Освен това то е нашето оправдание защо не ни обичат или не ни харесват. Ако сме с нормално тегло, това би означавало, че нещо с нас като личности не е наред.

Тялото може да служи и като защита от обиди и агресивно поведение, и като контейнер на всички потиснати емоции.

Обикновено питам моите клиенти каква е ползата за тях от наднорменото тегло и реакцията им е мигновена: “Каква полза!? Цял живот се боря с килограмите!”. Но като се поразровим, излизат наяве блокиращите убеждения, а понякога и нещо повече.

ТЕС (техники за емоционална свобода) са едни от най-популярните методи на енергийната психология. ТЕС оказва влияние многопластово – на емоционално, физическо, ментално или духовно ниво. ТЕС е като акупунктура без игли. Освен потупване с върха на пръстите на определени точки, се изговарят и негативните емоции, вярвания и убеждения, които имаме, и от които искаме да се освободим, пише в сайта “Нишките на живота”.

ТЕС има лесни за спазване и запомняне стъпки. Въздейства директно върху амигдалата (набор от ядра в мозъка) и я пренастройва така че тялото ни да излезе от състоянието на постоянен стрес и тревожност.

Кои са основните акупунктурни точки (акуточки), които се потупват?

• ВГ – на върха на главата (желателно е да се избягва от хора с високо кръвно налягане)

• НВ – началото на веждата

• ОО – отстрани на окото

• ПО – под окото

• ПН – под носа

• ПУ – под долната устна

• К – ключица

• ПГ – под гърдите

• ПМ – под мишницата

Когато поставите дланта си успоредно на пода с палеца нагоре:

• П – от горната страна на палеца, на ръба на нокътя

• Пц – от горната страна на показалеца, на ръба на нокътя

• СП – от горната страна на средния пръст, на ръба на нокътя

• Б – от горната страна на безименния пръст, на ръба на нокътя*

• Ку – от горната страна на кутрето, на ръба на нокътя

• ОД – отстрани на дланта

ТЕС рецепта:

1. Избираме проблем, като се стараем да сме максимално изчерпателни в описанието. Например “Много се ядосах на мъжа ми, че не ми честити годишнината от сватбата”.

2. Определяме интензитета на дискомфорта по скалата от 0 до 10, където нула е “няма проблем”, а десет е “не може да е по-силно”.

3. Съставяме декларация по следния алгоритъм: “Въпреки, че много се ядосах на мъжа ми, че не ми честити годишнината от сватбата, аз напълно и безрезервно приемам и обичам себе си”.

4. Започваме да потупваме по карате точката (отстрани на дланта) като изговаряме три пъти декларацията.

5. Правим един-два-три пълни кръга по точките, като изговаряме проблема си (настройващата фраза), дадена в примера. Потупваме нежно по около 5-10 пъти върху всяка точка.

6. Повторно оценяваме дискомфорта, който усещаме. Целим се да го свалим до степен 0-1. Ако след първата оценка той е все още над 2, продължаваме работа, като отново назоваваме проблема или каквото е останало от него. Ако емоцията се е променила, то използваме новата емоция. Например – ядът се е сменил с тъга – променяме декларацията и настройката на “тъжна съм, че мъжът ми…” и потупваме с новата фраза, докато свалим интензитета на емоцията и на цялата случка до степен 0-1.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.