СВОБОДНО ВРЕМЕ

Бъди горд, че си българин! Великият монолог на Георги Калоянчев! (ВИДЕО)

Страхотният монолог на Калоянчев в „Шоуто на Слави“ – помните ли го?

Покойният Георги Калоянчев е един от най-обичаните и уважавани български актьори за всички времена. Въпреки че Калата вече не е сред нас, и до днес неговото дело се оценява високо, а хората си спомнят за безкрайния му талант.

Гостуването на Калоянчев и неговият монолог в „Шоуто на Слави“

През 2002 година Георги Калоянчев впечатли цяла България, изнасяйки прекрасен монолог при гостуването си в „Шоуто на Слави“. Дни след това, всички ние говорихме за казаното от него в най-гледаното тогава телевизионно предаване в страната.

Думите на Калата са силни и въздействащи, като и до днес това видео често се споделя в социалните мрежи, будейки възхищение и силно чувство на патриотизъм. Истината е, че патриотичното много ни липсва в днешно време, най-вече по отношение на това да сме задружни и да се подкрепяме един-друг. Докато това не се случи, няма как да имаме силна държава и общество. Това е истината!

Припомнете си страхотния монолог на Георги Калоянчев в „Шоуто на Слави“ и се гордейте, че сте българи!

Калата – едно име, което няма да забравим

Георги Калоянчев е един от най-големите български актьори на всички времена. Роден в Бургас през 1925 година, той ще се превърне в истински исполин на комедията, но и не само. Една от най-култовите му роли е на Бай Ганьо, с която е свързван и до днес. Пословични са партньорствата му на сцена със Стоянка Мутафова, които и до днес остават може би най-харизматичната двойка, която сме виждали. Един от основателите е на Сатиричния театър.

Георги Калоянчев умира на 87-годишна възраст в София на 18 декември 2012 година. Приживе той получава званието „Народен артист“, което е най-ценното за хората на културата по време на социализма.

Заветът на Калоянчев към българите

В своята автобиография Калоянчев казва следното: „И когато нямате хляб, аз ще ви обичам, и когато нямате работа, аз ще ви обичам, и когато се чудите, как да свържете двата края, а ще ви обичам. Спомнете си, че някой някъде ви обича, че тази страна ви обича – слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето. Че България ви обича. Ний, твоите чеда, където и да се намираме, граничим с България, и на тая граница митничари няма. На тая граница стои нашата съвест, нашата доблест, нашата толерантност, гробовете на тия, които са били преди нас, и люлките на тия, които идват след нас. Мой нещастен български народ, заради страданието ти – поклон!“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.