СВОБОДНО ВРЕМЕ

Защо София бе избрана за столица, а не Пловдив?

Определянето на българска столица след Освободжението е един от най-дискутираните проблеми в нашата история.

„Столицата не може да бъде друга, освен Средец, там, където е средата на българската земя.“ Тази реплика изрича Константин Иречек в писмо до Марин Дринов, на когото зщн се приписва основната заслуга София да стане столица.

Нека обаче да се абстрахираме от възгледите на проф. Марин Дринов и да поразсъждаваме върху друго – какво мислят Русия и Великите сили мислят за българска столица. Все пак ние

Да започнем с Цариградската конференция. На нея се предвижда България да се раздели на две автономни области – Източна, с център Търново, и Западна – с център София. Тази конференция цели разрешаване на Източния въпрос по мирен път, което така и не се случва.

Следващият международен дебат за бъдещето на България и нова столица е Санстефанският прелиминарен договор. Там чл. 7 де факто предопределя българска столица:

„Едно събрание на първенците (нотабилите) на България, свикано във Филипопол (Пловдив) или Търново, ще изработи преди избирането на княза, под надзора на един руски императорски комисар и в присъствието на един турски комисар устав на бъдещото управление според правилата, установени през 1830 година след Одринския мир в духовните княжества.“

Виж и това:  Пловдивски абитуриенти 2022: На бал със златна каляска, трактор и ферари / СНИМКИ

„Факт е, че военностратегически интереси доминират над всякакви други фактор. За Русия е по-добре Пловдив да бъде столица на България. Като град, който е най-близо до Цариград и до остатъците от Османската империя. По време на самата Руско-Турско война София не е била спрягана изобщо за бъдеща столица на българската държавност“, казва проф. Веселин Янчев в предаването „ИСТОРИЯ.BG“.

Идва обаче конгресът в Берлин. Там България е разпарчетосана на няколко части с основната цел да не се създава голяма славянска държава на Балканския полуостров. Създава се Княжество България, което да бъде васално на Османската империя. Създава се и Източна Румелия със статут на автономна провинция на Османската империя. Това е и окончателният момент, в който Пловдив отпада автоматично от „надпреварата“ за столица на България.

Член 4 от Берлинския договор гласи:

Едно събрание от първенците (нотабилите) на България, което ще се свика в Търново, ще изработи преди избирането на княза органическия устав на Княжеството.

Става ясно, че Търново е основният фаворит и се се предвижда да бъде българска столица. Така по един своеобразен начин ще се направи тази приемственост между Второто и Третото българско царство.

Това обаче не се случва и причината за това е на княз Дондуков. Така смята проф. Янчев.

„Той е назначен чрез императорски указ в България със задача, за да оглави Временното руско управление. Фактически първото българско управление се настанява в Пловдив. Там започва да се изгражда администрацията на новата българска държава. След конгреса в Берлин императорът нарежда на Дондуков да премести ВРУ в Търново. Той обаче не е съгласен с това. Пише един доклад до руския военен министър Милютин.

Виж и това:  Дядо Въло дари пенсията си, доброто му се върна

Причините му са рационални и геополитически. Търново не е удобен във военностратегическо значение град, в зимно време е много изолиран и трудно комуникативен – Дондуков няма да има контакт нито с Русия, нито с Цариград, нито дори с Маедония.

„Русия не се отказва да атакува Цариград. Тя започва да включва в своите планове и българската войка, която е започнала вече да се формира в Пловдив. Военното училище се измества в София по искане на княз Дондуков.

Има и друго – по онова време основният съперник на Русия е Автро-Унгария. А София, от тази гледна точка, е прекрасно място – център, в който може да се съсредоточат войските и руските, и българските войски,“ допълва проф. Янчев.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.