НОВИНИ

Владислав Горанов: На мангъровци за еврото казвам с ирония – обърнете спестяванията си в левове

Жалко, че десните партии в това управление в името на участието в него загубиха ценностната си система, казва още бившият финансов министър

Страхът от еврото, който насаждат конюнктурни политици, се превръща в страх на партиите в коалицията

Инфлацията идва да си събере вересиите, образно казано, и ако някой си мисли, че с фискални мерки може да я пребори, е наивник

Несъздаденият доход трябва да изчезне, безплатният обяд трябва да се плати

– Къде ни виждате след 1 януари 2024 г., г-н Горанов – в еврозоната или като вечно чакащи пред нея? Питам ви като финансовия министър, по времето на чийто мандат бе взето това закъсняло решение.

– Аз съм убеден привърженик на влизането в еврозоната и смятам, че независимо от забавянето през последните две години имаме реални шансове да се присъединим в началото на 2024 г. Притеснително е това, че някои партии започнаха да заемат една по-предпазлива позиция по темата, визирам БСП и ИТН, което отдавам на страховете, че тази тема удобно се експлоатира от партия “Възраждане” и от страховете, че една теза в подкрепа на еврото ще прелее и без това изтъняващия електорат на тези формации.

Нещата странно започват да напомнят темата с членството на Северна Македония в ЕС от гледна точка на аргументите, и се притеснявам, че хората ще започнат да се объркват. Ако ме питате за датата, ако имахме воля и политическа класа, можехме да се присъединим от началото на 2023 г., както се очаква да се случи с Хърватия, и аз благородно завиждам на моя приятел Здравко Марич – финансов министър на Хърватия, че успя да измине този път в полза на всички хърватски граждани.

– Остава ли според вас датата 1 януари 2024 г. и ще успеем ли? Имаме ли добър управленски екип и добър преговорен екип, за да се случи?

– За мен 2024 г. е постижима. Съмнявам се, че има политическа воля. За постигането в срок на подобно интеграционно усилие има нужда от широк политически консенсус, който не виждам в управляващата коалиция. Страхът на хората от еврото, който се насажда от политици с конюнктурни политически цели, не само не се парира от управляващата коалиция, а се превръща в страх на партиите в коалицията. За съжаление, има и доста грамотни икономисти, които градят кариерата си на антитези за еврото. Има много мангъровци по темата. На всички тях ще кажа с ирония – не изповядвайте имотните си сделки в евро и веднага обърнете спестяванията си в левове. Както наскоро прочетох едно доста сполучливо заглавие: “По еврото ще ги познаете”.

– Дали ще ви послушат депутатите – да не блокират техническия план за приемане на еврото, докато се правят анализите на плюсове и минуси? Да изчистим и твърденията, че имало такъв анализ, но тъй като показал повече минуси, бил прибран в чекмеджето ви. Така ли е?

– Надявам се да послушат, защото, докато се прави този анализ, особено ако се проточи, може да изпуснем шанса за влизане от началото на 2024 г. Нека двата процеса – на техническа подготовка и на анализ на ползите и проблемите, да текат паралелно.

Що се касае за предишен анализ, уверявам ви, че подобен доклад не ми е представян в качеството ми на министър, но аз нямам нужда от увереност за преобладаващите ползи от членството в еврозоната.

– Може би е излишно отново да успокояваме тези, които се страхуват от инфлация заради еврото. Трябва ли обаче да се притесняваме от инфлационна спирала, както предупреди подуправител на БНБ?

– Част от работата на БНБ е и анализ на ценовата стабилност и аз бих се доверил на тяхната преценка. Това, което е аксиоматично, е вярно, че да бориш инфлация с раздаване на пари на калпак, е като да гасиш огън с бензин. Инфлацията идва да си събере вересиите, образно казано, и ако някой си мисли, че с фискални мерки може да пребори инфлацията, е наивник.

Несъздаденият доход трябва да изчезне, безплатният обяд трябва да се плати. Подкрепям тезата, че ролята на фиска в такъв момент е да подкрепи тези, които действително инфлацията ще притисне до стената. Аз примерно не искам да ми дават отстъпка от 25 ст. за литър гориво и по-евтин хляб. Той трябва да е за действително нуждаещите се, а с тези мерки и министрите, и бедните ще получат еднакво подпомагане.

– Управителят на централната банка намекна, че ЕЦБ и ЕК ще са по-либерални към формалните критерии като инфлация, дефицит. Да го очакваме ли?

– Ние трябва да си свършим нашата работа. Затова бях и толкова настоятелен да не се блокира техническата работа. Нека, ако действително трябва да имаме още по-солидни аргументи, подобен анализ да бъде направен, но ако се проточи няколко месеца, това означава да забравим за началото на 2024 г. Иначе аз съм уверен, че можем да се справим с критериите за членство.

– Конвергенция на доходите след или преди еврозоната? Някои наричат политически спекулации очакванията за по-бърз ръст, когато влезем, други сочат това като един от сериозните плюсове. Вашият отговор?

– Моят отговор е сравнително ясен. Повече от 25 г. сме във валутен борд, при който левът е закачен за еврото. Няма да е новина, ако кажа, че фиксираният валутен курс и валутният борд не са съвършени и те не могат да са вечен инструмент.

Не ме разбирайте погрешно. Валутният борд е едно от най-хубавите неща, които са ни се случвали след провала на финансовото управление на страната през деветдесетте години на миналия век, но този режим има ограничителни влияния по отношение на възможностите за икономически растеж. Няма друга алтернатива за излизането от валутен борд освен влизане в еврозоната, и то безспорно при законово закрепения курс между лева и еврото, който никой нито в България, нито в еврозоната поставя под въпрос.

Що се касае за темата с конвергенцията, въпреки че тук сме на различно мнение с Калин Христов от БНБ, има основание, особено за държави с фиксиран валутен курс, да се смята, че влизането в еврозоната ще даде положителен тласък за по-ускорена конвергенция, и аз вярвам в това.

– Прав ли е един червен професор да смята, че заради натрупаната инфлация курсът лев-евро вече не е този, който е фиксиран?

– Не знам кого визирате, но червените професори имат талант да намират аргументи за приватизация и национализация едновременно. Валутният курс, с който левът ще се замени с евро, е 1,95583 лв.

– Вярно ли е, че държави в еврозоната излизат по-бавно от кризи в сравнение с тези, които са извън нея? Обяснете защо ръстът на тези извън клуба на богатите е по-висок?

– Влизането в еврозоната не е панацея, но това е вторият по големина валутен съюз. Държавите в еврозоната са най-богатата част от света и е по-лесно на по-бедните държави да генерират по-висок растеж от по-богатите. Ако имаш една фабрика и направиш още една, имаш 100% ръст, а ако имаш 100 фабрики и направиш още една, имаш само 1%. Разбира се, еврозоната има своите структурни проблеми, някои от държавите са доста задлъжнели, но това не отменя темата, че е един от най-успешните съюзи, който се модернизира и укрепва.

– Посъветвахте политиците да започнат да подготвят хората за промени в данъчната система. Неизбежни ли са и защо?

– Водената фискална политика според мен е твърде разточителна. Особено в частта на текущите разходи. Дългосрочните ангажименти за разходи, които се поемат, предполагат хронични дефицити, и то извън рамките на приемливото. Наскоро S&P направи оценка, че фискалният дефицит за 2022 г. ще достигне на 5% от БВП, а мен ако питате, може и повече.

Това неминуемо ще доведе до необходимост за мерки по отношение на бюджетния баланс и потенциална наказателна процедура срещу нас от ЕК. Когато обаче си поел неотменими или поне трудно отменими постоянни ангажименти за текущи разходи – примерно пенсии, нямаш друг ход за фискална консолидация, освен да вдигаш данъци. Моето предупреждение е, че подобен риск ще се материализира и въпросът не е дали, а кога и отговорът е сякаш скоро.

– Казали ли сме “сбогом” на фискалната стабилност, или само временно сме си взели “довиждане”? Оптимист ли сте за връщането към нея?

– Сегашният екип на финансовото министерство сякаш има концептуални разминавания с традиционните за последните 25 г. стандарти за фискално управление. Надявам се да греша, но сякаш трупането на дефицити и дългове не притеснява никого от управляващата коалиция. Увеличението на разходите с 2 млрд. лв. над плана за 2022 г. с очакваната актуализация означава почти 4 млрд. лв. за 2023 г. нови разходи при равни други условия, но не виждам някой да се вълнува от това. Жалко, че десните партии в това управление в името на участието в него загубиха ценностната си система.

– Имаме ли шанс демографията да спре да пречи на икономическия ни ръст?

– Загубихме много време, казвам го с болка и като виновник, участвал в управлението на страната. Грешният преход накара много хора да напуснат страната и да търсят по-добър живот извън България. Макар и късно, не всичко е изгубено, но инвестициите в образованието трябва да бъдат основен приоритет за всяко управление.

Не успяваме да се възползваме и от ситуацията със задържането на работоспособни хора, бягащи от войната в Украйна. Има резерв и в тези по оценки около 160-170 хил. души, които нито работят, нито учат, а могат да бъдат активирани. Демографията ще е основен проблем на пазара на труда и за това трябва да се говори всеки ден.

– Разглезен ли е бизнесът дотам, че все да иска и всяко правителство да му дава?

– Не смятам, че сме разглезили бизнеса. Той очаква обективен диалог с правителството по всички теми. Вярно е и това, че се намира на изключително конкурентен пазар, какъвто е европейският, и всички мерки, които другите държави вземат, лесно се превръщат в искания към властта в София, но не е за пренебрегване и фактът, че често се сравнява с едни от най-богатите държави в света.

Проблемът е, когато липсва диалог и когато на пръв поглед лесни и по възможностите ни решения в полза на бизнеса не се взимат въобще или не се взимат навреме.

CV:

Роден на 30 април 1977 г.

Завършил математическа гимназия, магистър по икономика

От ноември 2014 до януари 2017 г. и от 4 май 2017 до 23 юли 2020 г. е финансов министър

От август 2009 до април 2013 г. е заместник финансов министър

За кратко депутат в 42-ото народно събрание, което напуска сам през февруари 2014 г.

От февруари 2014 до ноември 2014 г. и изпълнителен директор на Общинска банка

Започнал кариерата си във финансовото министерство от 2001 г. като експерт

На 29 юни 2018 г. с управителя на БНБ Димитър Радев подават писмо за намеренията на България за присъединяване към ЕРМ-2 и Банковия съюз

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.