НОВИНИ

Гешев няма представа дали прокуратурата е образувала дело срещу Пеевски

Главният прокурор Иван Гешев няма представа дали е образувано дело срещу депутата от ДПС Делян Пеевски и бившия член на Бюрото за контрол на СРС Илко Желязков, защото нямал задължение да следи всички дела.

Пеевски и Желязков са санкционирани по глобалния закон „Магнитски“. Според Гешев „Магнитски“ е политически и административен инструмент и не е задължително да води до наказателно-правен ефект.

„На вас ви е ясно, че според европейските правила действия на санкции на страни извън ЕС са неприложими. Аз нямам личен интерес към депутата Пеевски, за да проверявам. Главният прокурор, за разлика от политика, не може да си позволи лична заинтересованост“, заяви Гешев и допълни, че преписките са изпратени на спецпрокуратурата и там или е образувано дело, или преписките са прекратени.

„В цялата славна групичка по „Магнитски“ чуваме само за едното лице, за човека в Дубай. За другите нищо не чуваме“, напомни Атанас Славов от „Демократична България“, който зададе въпроса за Пеевски. Той допълни, че по едни производства прокуратурата публикува информация, а по други не се казва нищо и това ерозира доверието.

Това бе един от малкото конкретни въпроси, на които членовете на парламентарната правна комисия получиха някакъв конкретен отговор. Обвинител № 1 се яви за втори път в комисията в рамките на седем дни, като преди това подготви 120 тома материали за работата на държавното обвинение, ролята на главния прокурор и предлагани промени в Наказателния кодекс. Това се случва няколко дни след като Конституционният съд отхвърли искането му да бъде отменено изискването да бъде изслушван най-малко веднъж на три месеца от правната комисия и възможността Народното събрание да дава препоръки по представените от него доклади, а той да отчита как ги е изпълнил.

Дебатът по доклада за работата на прокуратурата се превърна в нещо средно между образователен курс по право и спор за спадналото доверие в държавното обвинение, което разгневи част от депутатите, защото заподозряха, че Гешев ги смята за недостатъчно правно грамотни.

Дебатът започна с въпрос на Мирослав Иванов от „Продължаваме промяната“ за разминаването в цифрите между доклада на Гешев, където той отчита високоефективна борба с корупцията по високите етажи на властта, и този на Антикорупционния фонд, където 2021 г. е обявена за нулева година по въпроса.

Гешев отбеляза, че това не отговаря на истината. Според него това е политическа теза, звучи добре, но отговорът е в статистиката.

„Поласкан съм да бъда в правната комисия. За да сме си полезни, трябва да бъда запознат с темите, които ще се обсъждат. Подготвил съм се ориентировъчно със 120 тома. Не съм задължен да се явя според решението на КС, но го правя от уважение към институцията. Естествено е да има спад на разкриваемостта, защото отмениха квотите в съдебната власт?“, отговори той.

След което се оплака, че МВР не изпраща достатъчно сигнали на прокуратурата, а старият НК е „неефективно оръжие срещу престъпността“. „Не може с неефективно оръжие да постигаш ефективни цели“, изтъкна Гешев. Главният прокурор не подлагал на съмнение доклада на АКФ, но той не отговарял на истината, фондът не е искал статистика от прокуратурата и не са изслушани представители на обвинението.

Затова пък се похвали с осъдителна присъда срещу депутат, въпреки че е условна.

„Броят на осъдителните присъди е нисък, но пожелавам на всеки брак от 3%. Работата на изпълнителната власт е да разкрива корупцията по високите етажи на властта, тя е във властта. Отказ на взаимодействие с прокуратурата е причината. На съда не може да му се поставя бройка осъдителни присъди“, каза Гешев.

На уточняващи въпроси за делата „Осемте джуджета“, кюлчетата и еврото в чекмеджето главният прокурор не пожела да отговори, а акцентира върху сигналите на МВР, проблемите с пътнотранспортните произшествия и пр. След забележка, че разводнява дебата Гешев отвърна:

„Въпросът беше друг, но темата е за работата на прокуратурата. Предвид това, че не беше посочен предмет на обсъждането, се възползвам от това да поставя въпроси, които биха могли да бъдат обсъдени в следващите заседания.“

И премина на любимата си тема за политизиране на проблемите, а не е работа на главния прокурор да участва в политически изяви, битки и противопоставяния. Причините за оправдателните присъди били много и различни и вината не е само в прокуратурата.

„11% такива присъди е добър резултат в Европа. Никой европейски прокурор не може да разбере нашето наказателно право“, допълни Гешев.

Крум Зарков от БСП посочи, че предоставените от Гешев папки са „очевиден намек, че ние нищо не разбираме“. И поиска да отговори на поставените от Гешев въпроси. Опитът му бе спрян от Дани Каназирева от ГЕРБ, която отбеляза, че ако се стигне до това, ще трябва да работят до 24 часа. Подобна бе тезата на колегата й Бранимир Балачев, който засипа Гешев с похвали за обширния му доклад.

„Не можем да разпитваме главния прокурор“, разсърди се Каназирева на колегата си от БСП и зададе любимия на Гешев въпрос какво ще стане с делата след закриването на специализирания съд.

„Драмата е огромна и не мога да предвидя всички негативни последствия. С години ще продължат делата за подсъдност. Сходна е ситуацията с преписките. Обемът от веществени доказателства е сериозен проблем – не е ясно къде ще попаднат. За преназначаването – всички искат да са административни съдии, прокурорите искат във военна прокуратура. И никой не иска да отиде в СГП и СГС. Последствията (от закриването на специализираното правосъдие – бел. ред.) са стотиците телефонни измами, отвличания, битова престъпност, която расте, изборните престъпления“, изреди главният прокурор.

Крум Зарков обаче видя несъответствия в цифрите в доклада на прокуратурата и думите на Гешев, че престъпността се активизира. За предложенията на Гешев наказанията за транспортни престъпления да се завишат соцдепутатът отбеляза, че обвинител №1 е наясно, че не води до спад на катастрофите.

„Това е правен популизъм и вие го знаете. Вие обвързахте трагедията с двете жертви на „Черни връх“ с вашите предложения. Не мога да разбера защо се радвате на 98% осъдителни присъди, а моите колеги питаха защо не се стига до присъди. Има недоверие между институциите, затова и сигналите от МВР намаляват. Кога ще имаме прокуратура, която да се ползва от доверието на българските граждани?“, запита Зарков.

Гешев пък наблегна на взаимодействието с Народното събрание и отбеляза, че няма вяра на статистиката на МВР. Той обяви, че знае проблемите на прокуратурата, те са огледални с тези на съда.

„Радвам се, че при тези условия сме постигнали този резултат. Има проблеми от законодателен характер и те трябва да се решат от парламента и не мога да разбера защо не се решават. Доверието в съдебната власт се изгражда не само от прокуратурата, а от всички институции. Ние сме максимално открити, информираме по несъпоставим досега начин обществото и правим всичко възможно да изграждаме доверие. Не може постоянно да се атакува една власт и да очакваме да има доверие. Има много институции с доста по-ниско доверие“, коментира Гешев.

Явор Божанков от БСП попита Гешев дали личните му отношения с пиара на ГЕРБ Севделина Арнаудова са повлияли на разследванията за записите на Бойко Борисов и снимките на кюлчета и пачки от спалнята на бившия премиер.

„Аз познавам пиарите на множество политически и неполитически лица. Това е част от работата ми, когато съм комуникирал с изпълнителната власт. Това, че комуникирам с хора не виждам как ще повлияе на личното му убеждение или това наблюдаващите прокурори“, обясни Гешев и добави, че има над 6000 контакти в телефона си.

Атанас Славов поиска да разбере какво се случва с проверката за организирана престъпна група срещу високопоставени служители на МВР. Според информацията единият от проверяваните за участие в ОПГ е бившият вътрешен министър и настоящ депутат от ГЕРБ Христо Терзийски.

„Мога да ви отговоря по същия начин, по който ви отговорих за Пеевски“, отговори главният прокурор.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *