СВОБОДНО ВРЕМЕ

Ако видите този слънчев човек да ви маха на автостоп към морето, качете го – ето защо

На всеки може да му се наложи да пътува на стоп, в наши дни обаче такъв тип пътуване може да се окаже приключение и обикновено се предприема от хора с авантюристичен дух. Бай Данчо, наричан още Кмета, е от Стражица и 50 години пътувал на стоп и нещо все го дърпало към Варна – обичал морето, пише Глас нюз бг.

Момчил Канев, пътувайки за Варна със свой приятел, качили на стоп Бай Данчо… ако трябва да бъдем по-точни – първо го подминали, но нещо накарало шофьора на автомобила да отбие, както и действително е направил.

„Говорихме много по пътя. Питах го от къде е, той отговори, че идва от Стражица на стоп, чакал там 2 часа на жегата, дорде някой го вземе, а аз съм го взел буквално след като е слязъл от другата кола. Каза: “По принцип нямам късмет, но днес имам!”“, пише в личния си Фейсбук акаунт Момчил Канев.

Данчо е на 67 години, живее сам. Бил е осиновен, а родителите му са починали края на седемдесетте години, няма деца и жената, с която е бил, починала от рак преди 18 години. Бай Данчо е професионален гъбар, работил е за държавата цял живот, има шанс да се пенсионира другата година.

Момчил го попитал какво ще прави на Варна, а той отвърнал: „Взел съм едни цървулки – истински, български, ще отида на пазара да изкарам някои лев от тях, а и да видя морето искам. Обичам да идвам на морето, 50 години пътувам на стоп и все тук идвам! Но най-напред като стигнем ще ида да изпия една студена биричка, че днес много чаках в тая пуста жега“. Тези думи Данчо изрекъл с усмивка на лицето – така, както го виждате и на снимката.

Момчетата, качили възрастния мъж на стоп, го помолили да извади цървулите, които смята да продава, за да ги видят – били са само един чифт от телешка кожа. Момчил рекъл на Данчо: „Днес си късметлия, ние ще ги купим, колкото им искаш ще ти дадем. Човека грейна още повече, нямаше да му се налага да стои в жегата на пазара! Дадохме му парички, а той ни погледна с усмивка и ни подари по една броеница.“

„Защо разказвам това? Защото този човек, въпреки всичко, на което животът го беше подложил, имаше сила да се усмихва! Имаше радост в него, имаше плам! А сега ние с Даката си имаме по един цървул, като си го погледнем той говори и казва всичко – кое си струва в тоя живот и каква е разликата от съществуване до живеене!

П.П. Като видите по пътя бай Данчо да маха, качете го, ще останете доволни, с тези думи завърша публикация на Момчил Канев.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.