„Има вариант да внасяме алжирски природен газ, но трябва да се действа внимателно и да се наваксат пропуснатите възможности през последните десетилетия. Това става ясно от срещите ми там през последните дни, включително и в качеството на председател на парламентарната група за приятелство с тази държава (изцяло на мои разноски, без един лев изхарчена държавна пара).
Схемата може да бъде суапова сделка с износ от Алжир за Италия, като ние вземем от договорените за Апенините количества от Азербайджан. Изразява се учудване, че досега не сме влезли в разговори с тази страна, при положение, че е от големите износители за Европа – 55 млрд м3 за 2021 година, а тази и повече, при наши нужди от 3 млрд м3 (два ако махнем азерския).
При това алжирците сключват сделки ако и насрещната страна има какво да им предложи. Ние имаме зърно, което тази година се очертава да е дефицитно за Африка. Имаме и силни инженерингови фирми във ВЕИ сектора, който Алжир се стреми да развива силно. Така че сме една стъпка напред.
Алжир е държавна икономика и сделки могат да се сключват на междуправителствено ниво. Затова и вече се чухме с вицепремиера Христо Алексиев, а през седмицата ще обсъдим последващи действия. Сега е времето да се види дали правителството търси активно решения (все пак цял щаб създадоха) или просто има задача да върне Газпром. Националният интерес е да можем да внасяме от повече места, за да сме независими.
На снимката е част от посолството ни. Целият комплекс е 18 декара, от които два 6 етажни блока (единият се дава под наем на Испания). Благодаря на посланик Румен Петров за съдействието.
Вярвам, че България може да спечели много от възобновяването на контактите си с Близкия изток и Африка“.
