НОВИНИ

Планът на Москва: Донбас, Херсон и Запорожието стават нов федерален окръг начело с Рогозин

Самопровъзгласилите се Донецка народна република, Луганска народна република и окупираните части на Херсонска и Запорожка област в Украйна може да бъдат включени в Кримския федерален окръг заедно със самия полуостров след анексирането, съобщи руският в. „Ведомости“, позовавайки се на свои източници.

Според вестника бившият вицепремиер и бивш ръководител на „Роскосмос“ Дмитрий Рогозин може да стане новият президентски пълномощен представител в този район.

Източниците, които цитира „Ведомости“ са три. Според един от тях новите руски региони ще се намират в „трудна ситуация“ и начело на тях трябва да застане човек с „политическа тежест“.

Рогозин подаде оставка като ръководител на Роскосмос в средата на юли. Оттогава той не е назначен на нова длъжност, въпреки че говорителят на президента Дмитрий Песков му обеща „нова работа“.

Друг източник, близък до АП, обяснява евентуалното назначение на Рогозин за управляващ този федерален окръг по следния начин: „Там има голямо натоварване, така че е напълно възможно. Предвид факта, че все още не е назначен на федерален пост, има вероятност да си намери работа там, допълва източникът на „Ведомости“.

Преди два дни източници от обкръжението на Рогозин са научили, че той използва времето, в което не работи, за да довърши работата по дълго подготвяна книга за военната история по споразумение с издателство. Книгата ще бъде пусната в продажба през следващите няколко седмици. Според източника скоро може да се очакват новини за бъдещата работа на Рогозин – „най-ефективно съответстващи на статута му в руската политика.

Днес, 27 септември, в ДНР и ЛНР, както и в Запорожка и Херсонска област, трябва да приключат референдумите за присъединяване към Русия, след които Кремъл вероятно ще обяви това присъединяване.

През предишните дни на тези територии се гласуваше по домовете, а днес се отварят избирателни секции. Гласуването в референдума на ЛНР се провежда дори на фронта, където членовете на Народната милиция гласуват, без да се откъсват от бойните си задачи, предаде РИА Новости.

От съображения за сигурност в продължение на четири дни се гласуваше пред сградите в жилищните райони, а днес от 8 до 16 ч. може да се гласува в избирателните секции.

Според руските медии избирателната активност през първите четири дни е била много висока: 86,89% в ДНР, 83,61% в ЛНР, 66,43% в Запорожка област и 63,58% в Херсонска област.

Очаква се предварителните резултати от референдума да бъдат обявени на 27-28 септември. Окончателните данни трябва да бъдат предоставени в рамките на пет дни след края на гласуването.

Около 30 000 жители на Херсонска област са гласували на референдума за присъединяване към Русия извън региона до началото на петия ден от гласуването, съобщи ръководителят на избирателната комисия в Херсонска област Марина Захарова.

Въпреки че Русия не контролира изцяло нито един от регионите, в които се провеждат референдуми, това не пречи на окупационните власти да съобщават за рекордна избирателна активност.

Все пак има и истории за гласуването като тази в село Новотошковское, където преди войната са живели повече от 2000 души, а до края на септември 2022 г. са останали десет жители, например.

В много от репортажите става ясно, че са гласували предимно жени и пенсионери. Липсата на мъже сред гласоподавателите може да се обясни с факта, че след няколко месеца на мобилизация или не са останали мъже, или те продължават да се крият от военна повинност.

На видео от камера за наблюдение в Енергодар, разпространено в социалните мрежи, се вижда как членове на „избирателната комисия“ провеждат гласуване по домовете, придружени от двама въоръжени военни, което според Би Би Си е буквална илюстрация на безкрайно повтаряната на Запад фраза след анексирането на Крим през 2014 г. – „референдум под дулото на автомати“.

На 25 септември украинският президент Володимир Зеленски заяви, че смята за невъзможно „продължаването на каквито и да било дипломатически преговори“ с Русия след приключването на „референдумите“.

Според актуалната сводка на британското разузнаване руският президент Владимир Путин ще обяви анексирането на окупираните територии на Украйна на 30 септември.

Путин може да направи такова изявление по време на обръщение към камарите на руския парламент.

„Руските лидери се надяват, че всяко съобщение за присъединяване на нови територии ще бъде възприето като оправдание за „специална военна операция“ и ще засили патриотичната подкрепа за конфликта“, съобщава разузнавателната агенция.

Но тези цели „вероятно ще бъдат подкопани от нарастващата вътрешна осведоменост за неотдавнашните неуспехи на Русия на бойното поле и загрижеността заради частична мобилизация“.

Въпреки че Киев, западните страни и голям брой наблюдатели смятат, че референдумите в контролираните от Русия територии са фарс, Москва държи на това да им придаде облика на легитимен процес, съобщава АФП, цитирана от БТА.

По тази причина ще е необходимо известно време за преброяване на гласовете.

Предварителни резултати ще бъдат обявени от избирателните комисии, образувани от Москва във всяка от тези територии, най-рано тази вечер или през следващите дни.

Ако жителите на четирите области гласуват преимуществено с „да“ – в което няма никакво съмнение – руският парламент ще гласува споразумение, с което ще бъде формализирано присъединяването на областите към Русия.

Законопроект в този смисъл може да бъде внесен в Държавната Дума тази вечер, а утре е възможно той да бъде приет на извънредна сесия, става ясно от информации през уикенда на руските новинарски агенции ТАСС и РИА Новости.

Председателят на Думата Вячеслав Володин заяви в петък, че ще подкрепи присъединяването на областите към Русия след референдумите.

Текстът след това ще бъде изпратен в Съвета на федерацията (горната камара на парламента). Формалност, която може да бъде уредена утре или вдругиден, съобщават руските агенции.

След като процедурата в парламента приключи, се очаква президентът Владимир Путин най-рано на 30 септември да произнесе реч, с която официално да обяви присъединяването на украинските територии, съобщават няколко руски агенции.

Според някои медии това ще бъде реч пред депутатите в Кремъл, според други – реч в една от двете камари на парламента.

Според ТАСС сенаторите са били инструктирани да си направят три теста за ковид, с оглед на това, че в петък щяло да има „важно събитие“ – строга здравна мярка, на която са подложени всички, които се срещат с президента в Кремъл.

Не е изключено обаче Путин да направи обръщение и по-рано.

През 2014 г. той подписа договора за присъединяване на Крим към Русия само два дни след референдума, организиран там от руските власти. Церемонията по подписването се състоя в Кремъл, още преди руският парламент да е гласувал.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *