СВОБОДНО ВРЕМЕ

Проф. Овчаров: Видяхте ли всички вече средностатистическия северномакедонски простак?

„Сега всички видяха какво е антибългарски настроеният средностатистически северномакедонски простак“ е коментар на проф. Николай Овчаров в Труд. Публикуваме го без намеса.

Сред стотиците статии, които написах през последните две години по отношение на проблемите ни с югозападния съсед, винаги си спомням една. Тя бе озаглавена „Грозното лице на македонизма” и бе посветена на някакви поредни издевателства на северномакедонските гамени срещу българщината. Тогава пак горяха български знамена, разнасяха се псувни на майка и се издигаха всякакви лозунги с обидно съдържание спрямо нашата Родина.

Не казвам, че всички в Република Северна Македония са такива! За да направя голямата си дисертация върху средновековието във Вардарска Македония, в началото на 90-те години на миналия век обикалях тези земи и имах много приятели. Някои от тях вече не са между живите, съсипани от същия този гнусен македонизъм. И само аз си знам колко унижения и обиди съм преживял, искайки да се докосна до миналото на този изстрадал български край.

Безкрайно трудно ми беше да обяснявам в България колко е промито съзнанието на онези хора край Вардар. Почти навсякъде се сблъсквах с романтичната представа за Македония като една от люлките на българщината. С това патернално отношение на бащата, на по-големия брат, склонен да прощава всички грешки на подрастващото братче. Не се учудвах, защото през далечната 1989 г., когато за пръв път бях в Скопие, аз имах същата нагласа.

Но след футболния мач в столицата на РСМ вече никой не може да таи заблуди. Той бе предшестван от клетви за феърплей и за спазване на добрия тон от северномакедонска страна. Нищо от това не се случи. Още в началото бе масово освиркан българския химн. През цялото време българите на терена бяха провокирани и от играчите на РСМ, и от трибуните. В скандиранията ясно се чуваха цинизми и обиди, които познавах много добре от предишните години.

Най-много обаче впечатляваха кадрите от насочените към публиката телевизионни камери. Всички видяха озверелите лица, неприличните жестове, мърдащите устни, крещящи псувни, изречени, за съжаление, на хубав български език. И това бяха предимно млади хора, в чиито глави от малки е набито, че трябва да мразят българите. Ето това е дяволското дело на македонизма. За да се случи тази омраза се погрижиха цели поколения фалшификатори – политици, журналисти и „учени”. Мои „колеги”, които измислиха цяла нова „наука”, изопачавайки ясните исторически факти. Те създадоха нов език и го нарекоха „македонски”. И на него хулеха и ругаеха „Майка България”, както подигравателно наричаха същата Родина, в която някога се бяха клели и за която бяха проливали кръв техните дядовци.

Лошото е, че и у нас се появиха множество хора, които предадоха България. Те стигнаха дотам да нарекат македонския език – книжовен, а българския – изкуствен. Вече съм писал за тези „лирически герои” на националното предателство, опитвайки се да вляза в техния сложен душевен мир. Но всъщност – защо да си губя времето с подобни нищожества?! Нали нашите натупаха северните македонци насред Скопие! Предлагам край Вардар да се обяви три дни национален траур.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *